Софи Хана - Ранима близост

— Как е Робърт?

Брат ти се подсмива.

— Обичаш ли го? За любов ли става дума? Май да, а?

— Как е той? Кажи.

— Ами… дали да не проявя такт и да кажа, че в момента е добър слушател?

— Но е жив.

— О, да. Даже е малко по-добре. Каза ми го сестрата, която реши да пофлиртува с мен. Вече не е — как го рече тя — интубиран. Да ти обясня, ако не си го учила в училище — махнали са му тръбичките. Диша сам. И сърцето му си биеше. Гледах го на екрана… Да ти кажа, истинските болници изобщо не приличат на болниците от телевизионните сериали. Бях много разочарован. Стоях в стаята на Робърт десет минути и нито една сестра или доктор не дойдоха да ни прекъснат разговора, загрижени за доброто на пациента. Нямаше строга сестра, която да ме посъветва да посрещна смело личните си проблеми. Почувствах се малко пренебрегнат.

Сякаш забрави за ножицата, поне засега. Решавам да опитам по-директен подход.

— Греъм, искам да видя Робърт. Трябва да го видя. Той е твой брат, знам, че си загрижен за него, колкото и да се правиш на нехаен. Моля те, развържи ме и ме пусни да ида в болницата.

— Повече съм загрижен за себе си, отколкото за Робърт или за теб — усмихва ми се той извинително. — Какво ще стане с мен? Навярно ще ме арестуват, а ти ще кажеш на полицаите, че съм ти направил какви ли не неописуеми неща. Нали?

— Не — лъжа аз. — Слушай, знам със сигурност, че полицаите не разполагат с неопровержими доказателства срещу теб. Нямат ДНК материал. Чарли ми каза.

— Отлично — потрива ръце Анджили и ме поглежда така, сякаш очаква да споделя задоволството му.

— Ако ме пуснеш, ще кажа, че не си мъжът, който ме е нападнал. Кълна се в живота си. Няма да могат да те изправят пред съда.

— Хм. — Той разтърква замислено брадичка. — Ами сержант Чарли? На нея какво си й казала? Вие, жените, имате големи усти, знам ви аз. При това интимно, ако не си забравила.

Мозъкът ми бръмва от напрежение, докато се мъча да мисля по-бързо, отколкото мога. Явно не е говорил със Стеф, иначе щеше да знае, че Чарли е много по-осведомена от мен за участието му в изнасилванията.

— Тя ти вярва. Мисли те за свой любим.

— Колко мило. Но като всички случаи на голяма любов и нашата няма да просъществува дълго. Въпрос на време е Чарли да открие истинското име на Робърт и да разбере, че съм му брат. После ще се запита защо не съм й го казал. Аз даже реших, че играта ще загрубее, като те видях да влизаш в къщата. Предположих, че е Чарли, и се скрих зад вратата на хола. Едва когато започна да лазиш по пода, се взрях и осъзнах, че си ти. Ако Бууб Тюб ме беше намерила в къщата си, влязъл неканен, щеше да стане, смея да кажа, голям скандал.

— А ти какво правеше тук? Защо си тук, когато Чарли я няма?

— Исках да видя дали няма да си донесе нещо за работа вкъщи, нещо, свързано с опита за убийство на брат ми. Искам да знам кого да виня.

Вече изобщо не усещам стъпалата си, а по бедрата и гърба преминава остра болка, която трудно търпя.

— Виж, ако аз твърдя, че ти не си мъжът, който ме е изнасилил, нищо не могат да ти направят.

Анджили свъсва вежди.

— Изнасилил ли? Не звучи ли малко пресилено?

— Развържи ме, моля те.

— Ами Санди Фрийгард?

— Тя не знае кой си и аз няма да й кажа. Развържи ме.

— Може и да те развържа. Ако ми кажеш защо Джулиет се е опитала да убие Робърт.

Поколебавам се.

— Защото — казвам накрая — той й е казал, че я напуска заради мен. — Няма нужда да влизам в подробности за това как точно си го казал на Джулиет, какви думи си подбрал. Сигурно ти е отнело доста време да обясниш всичко. За брат ти и кратката версия е достатъчна. — А сега ти ми кажи за Пру Келви.

— Какво да ти кажа? Беше звезда в едно от моите представления, също като теб. — Взима ножицата и отрязва последните две копчета на ризата ми. Тя се разтваря. — Не можеш да отидеш в болницата в този вид — с изхвръкнали цици. Няма да е прилично. — Гласът му загрубява. — От къде знаеш за Пру Келви? — Пъхва едното острие между кожата ми и лявата презрамка на сутиена, бавно затваря ножицата и срязва презрамката.

— Ти не си правил секс с нея, а Робърт. Защо? Ти ли го накара?

— Да съм го накарал чак — не. Окуражих го. Или по-скоро помолих жена ми да му предаде окуражителното ми послание. Двамата с Робърт не си говорехме и аз исках да се сдобрим. Предложих му Пру Келви в знак на помирение. Робърт прие и аз много се зарадвах. Мислех, че ще му хареса. Но не стана така и аз съжалих за проявената щедрост. Нещата се влошиха, вместо да се оправят. — Анджили въздъхва. — Робърт е моето малко братче. Исках да стане част от нещата, да се включи истински. Той присъства на моята ергенска вечер, когато за първи път ми хрумна да направя такъв бизнес. Отидохме в Уелс за уикенда, в Кардиф. Само двамата с Робърт. Накрая се озовахме пияни в някакъв мърляв малък ресторант, щеше да бъде жалък завършек на вечерта, ако не ме беше осенила гениалната идея да подарим на сервитьорката една незабравима нощ. Бяхме само тримата. Бях пиян и ми се стори, че няма по-подходящо нещо от това. Насърчих и Робърт да се пробва с оная. И от този жълъд израсна огромният дъб, в който се превърна моят невероятно успешен бизнес. Сам-самичък предизвиках революция в провеждането на ергенските вечери в тази страна.