Джеймс Хол: Профил на убиец

Месецът преди изнасилването беше най-щастливото време в живота на Александра. Родителите й я бяха завели на почивка в северна Флорида в едно крайбрежно градче на име Сийгроув, където имаше дюни и безкрайни бели пясъци. Къщата бе бледожълта, с бели врати и прозорци. Дните бяха дълги и горещи и с баща си прекарваха по няколко часа дневно в строене на пясъчни замъци край неподвижните води на Залива. Бяха избрали уединено място, достатъчно далеч от вълните, и баща й твърдеше, че замъкът щял да издържи най-малко хиляда години. Работиха по него цял месец — минарета, ровове, кули и сложен комплекс от тайни тунели под стените. Александра събираше парчета дърво и ги поставяше като препятствия на стратегически места зад рововете. Баща й я кръсти „принцесата на захарните пясъци“ и обяви замъка за неин официален дворец.

Когато привечер жегата намалееше, родителите й отиваха на дълги разходки по плажа, като се държаха за ръце, и я оставяха да доукрасява пясъчния си замък. На сутринта преди да напуснат Сийгроув баща й я увери, че творението й завинаги ще остане там, точно където го е оставила. И че някой ден ще се върнат и ще продължат строителството си.

И после само преди седмица, първата събота след началото на новата учебна година, Дарнъл дойде в шперплатовата къщичка с чаша сладолед и каза на сестрите си и малкото си братче да се разкарат. Джей Ди, умно петгодишно момче с тъмна коса, поиска да остане, ала Дарнъл го блъсна в гърдите и то разплакано избяга. На излизане Моли и Мили надменно се усмихнаха на Александра, сякаш знаеха точно какво я очаква и това не ги интересуваше.

— И кучето да си ходи — каза Дарнъл и избута Пъгси, боксера на Александра, навън.

Докато Пъгси дращеше по шперплатовата врата, Дарнъл й подаде сладоледа. Чашата беше зелена. Тя неохотно я взе и изяде няколко лъжички.

Дарнъл си свали ципа.

— Това е за теб. Отдавна ти го пазя.

Александра зяпна еректиралия му пенис, после хвърли чашата и се втурна към вратата, но той светкавично реагира и затисна устата й с длан. С другата си ръка смъкна ластика на белите й шорти и грубо навря пръсти между краката й.

Докато я натискаше надолу, тя отвори уста и силно захапа един от пръстите му, завъртя глава настрани и се опита да откъсне плътта от костта. Усети вкус на кръв и Дарнъл извика, ала не престана.

Останалото бе бързо, несръчно и болезнено. После престана да изпитва каквото и да е. Чашата лежеше на парчета по шперплатовия под, а до главата й се топеше сладоледена локвичка. Докато той пъшкаше отгоре й, Александра изви глава и погледът й попадна върху огледалото, пред което трите с Моли и Мили бяха направили първите си опити в гримирането. Отгоре господин Флинт беше написал откъс от двадесет и втори псалм и за миг й се стори, че вижда нечие лице. Но когато премигна, привидението изчезна.

Докато Дарнъл свършваше, тя остави Светото писание успокоително да отеква в ума й: „Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото“ 3 3 Псалтир, 22:4. — Б.пр. .

Накрая той се претърколи настрани и задъхано се отпусна на пода за няколко минути. После й каза, че от този момент нататък двамата били свързани, което означавало, че имал право да я убие, ако наруши свещената им клетва за мълчание.

Александра не призна на родителите си. Баща й беше полицай и тя се боеше, че може да убие някого. Майка й преподаваше в гимназията и бе много строга. На няколко пъти й беше повтаряла, че момичетата, които се занасяли с момчета, сами били виновни. Жените командвали. Просто трябвало да бъдат силни, благоразумни и да преценяват как да проявяват чувствата си към своите приятели. Флиртуването можело да доведе до неприятности, казваше тя и я предупреждаваше: „Бъди нащрек!“.

През следващите няколко нощи Дарнъл чукаше на прозореца на спалнята й с чаша сладолед в ръка. Засрамена, че го е предизвикала към такава емоционална крайност, Александра трепереше и преглъщаше сълзите си. Надничаше иззад завесите, но не се показваше.

Дори след като той се отказваше и си отиваше, Алекс не можеше да заспи. Щом очите й започнеха да се затварят, отново усещаше задушаващата тежест на Дарнъл Флинт върху гърдите си и се стряскаше.

Предишната вечер Дарнъл пак се появи на прозореца със зализана назад коса и нова риза. Носеше роза. Без да отваря, тя му каза да я остави на мира. Не искала никога повече да го види. Той бил отвратителен, гаден и й причинил болка.

— Обичам те и ти ме обичаш. Така е с любовта.