Джеймс Бърк: Тръстиковият път

Минах през града, после завих на изток по Хайланд Роуд, отново излязох в полето и отбих по насипан с мидени черупки път, който водеше към малка горичка. Видях кафявия кадилак на Клит паркиран до бяла бетонна сграда с шперплат по прозорците. Още една кола — нов буик със затъмнени стъкла — беше оставена до групичка занемарени бананови дръвчета. Иззад шперплата на втория етаж се процеждаше светлина. Светеше и в бараката, изградена на покрива над стълбищната шахта.

Сложих си кобура, излязох от камионетката и тръгнах към предния вход. Дъждът бе спрял, но вятърът продължаваше да фучи из дърветата над главата ми. По тъмносинята боя на буика лъщяха грамадни капки.

Чух стъпки по покрива, после мъжки вик и трясък от падането на нещо тежко през клоните.

Измъкнах пистолета от кобура, заобиколих сградата отстрани и погледнах към покрива. Видях как Клит Пърсел се приведе през ръба, погледна надолу и пак се отдръпна.

Върнах се към предната врата, изкачих стъпалата и попаднах в коридор, отрупан с боклуци и паднала мазилка. Светеше само една стая. Вратата беше отворена и видях легло с червени сатенени чаршафи, а до него видеокамера на триножник.

Продължих да се изкачвам към покрива. Излязох върху насипаната с чакъл площадка и видях как Клит сграбчи някакъв негър за яката и колана, засили се към ръба и го метна в короната на близкото дърво.

— Какво правиш? — попитах смаяно аз.

— Снимаха групов секс с две шестнайсетгодишни момичета — обясни Клит. В кобура под мишницата му зърнах синкавочерен револвер трийсет и осми калибър. От задния му джоб стърчеше къса палка. — Чевръстия и неговите приятелчета са се насочили към кинобизнеса. Нали, Чевръст?

Той подритна крака на един мулат, прикован с белезници за пожарната стълба. Мулатът имаше тюркоазни очи, помътнели около ирисите. Сив и сбръчкан белег от изгаряне загрозяваше едната му буза. Косата му беше почти бяла, права като на европеец и късо подстригана; тялото му лъщеше от пот, а ръцете бяха покрити със затворнически татуировки.

— Робишо? — промърмори той, след като се вторачи в лицето ми.

— Защо Муцката Дотрийв събира статии за Лети Лабиш? — попитах аз.

— На нея мозъкът й е в задника. Там му е мястото. Слушай, твоят човек малко се поувлече. Що не вземеш да се намесиш?

— Той не ме слуша много-много — рекох аз.

— Време ти е за полет, Чевръст — обяви Клит. — Само че не съм сигурен дали пак ще улуча онуй дърво.

Той извади револвера от кобура и ми го подхвърли, после се приведе, отключи белезниците и с едно дръпване вдигна Чевръстия на крака.

— Погледни през ръба, Чевръст. Ще си потрошиш кокалите, гарантирам. Последен шанс, мой човек.

Чевръстия въздъхна и вдигна длани пред себе си, сякаш успокояваше неразумен противник.

— Рекох ти бе. Муцката действа самосиндикално. Де да я знам що го прави.

— Грешен отговор, говедо — ревна Клит и хвана с едната ръка колана на Чевръстия, а с другата го стисна за врата.

Чевръстия извъртя лице към мен и в отворената му уста лъснаха златни и сребърни зъби. Дъхът му вонеше на страх и гнили скариди.

— Робишо, името на майка ти беше Мей… По баща… чакай малко… да, Гилъри. Така я знаеха — Мей Гилъри.

— Какво? — сепнах се аз.

Той тревожно облиза устни.

— Тя раздаваше карти и от време на време вдигаше краката. Зад един клуб в област Лафурш. Беше някъде към шейсет и шеста или шейсет и седма година.

Клит ме гледаше втренчено.

— Ей, духач, белята си дириш — подметна той на Чевръстия.

— Натискаха я в една кална локва, додето се удави — каза Чевръстия.

— Удавили са я! Я повтори! — изръмжах аз и посегнах с лявата си ръка към ризата му, а с дясната вдигнах револвера на Клит.

— Онези ченгета бяха продажни — каза Чевръстия. — Работеха за джаканосите. Тя ги видяла да убиват някого. Натиснаха я в калта, после метнаха трупа в реката.

Клит се озова между него и мен, блъсна ме назад и бутна револвера настрани.

— Погледни ме, Жилка! Зарежи! Трай, че ще взема да те халосам, мой човек… Да, точно така. Тъй де, нали бяхме ченгета навремето. Железните невъзмутими близнаци от отдел „Убийства“.

Баща ми беше грамаден, чернокос и неграмотен каджун 1 1 Каджуни — диалектно название на жителите на някогашната френска колония Акадия, преселени в Луизиана. — Б.пр. , чиито кръчмарски побоища представляваха страховита, но и красива гледка. Той отстъпваше до стената в бара на Прово, Слик или Мулата и пердашеше всеки, който дръзнеше да се приближи. Грамадните му юмруци бъхтеха главите на враговете, а ченгетата и служебните биячи се мъчеха да го озаптят с билярдни щеки, столове и палки, преди да е потрошил цялото заведение. Кръв бликаше от раните по главата му и лъщеше по брадата и буйната къдрава коса; колкото повече го удряха, толкова по-широко се усмихваше и подмамваше непредпазливите да пристъпят в обсега на юмруците му.