Том Нокс: Тайната на сътворението

Съвременната история на Гьобекли Тепе, пишеше в статията, датира от 1964 г., когато група американски археолози изследвали далечна провинция в Югоизточна Турция. Археолозите попаднали на няколко странно изглеждащи хълмчета, покрити с хиляди кремъчни отломъци — сигурен белег за древна човешка дейност. Но американските учени си тръгнали и така и не започнали разкопки. Както се беше изразил авторът — „сега тези момчета сигурно се чувстват като издател, отказал да публикува първия ръкопис за Хари Потър“.

Роб продължи да чете, като не обръщаше внимание на хъркането на туркинята, заспала на седалката до него.

Три десетилетия след недоглеждането на американците местен овчар забелязал нещо необичайно, докато пасял стадото си. Няколко странно оформени камъка, подаващи се от напечената от слънцето пръст, привлекли вниманието му. Това били камъните на Гьобекли Тепе. Те-пе, повтори си Роб, те-пе. Стана, отиде до машината и си купи диетична кола, след това се върна на мястото си и продължи да чете. Новината за „преоткриването“ на обекта стигнала до ушите на музейните уредници в отдалечения на около 50 км град Шанлъурфа. Ръководството на музеите се свързало със съответното министерство, което пък на свой ред установило контакт с немския археологически институт в Истанбул.

И така, през 1994 г. „опитният немски археолог Франц Брайтнер“ приема поръчката на турските власти. Да копае.

Роб дочете статията по диагонал и разгърна страниците, за да вижда по-добре. В американския вестник имаше снимка на Брайтнер. А под нея беше цитиран самият учен.

Бях заинтригуван. Мястото вече имаше емоционално значение за местните селяни. Самотното дърво на най-високия хълм е свещено. Помислих си, че може би сме попаднали на нещо.

Въоръжен с това прозрение, Брайтнер излязъл от колата си и се огледал по-добре.

Още от първата минута разбрах, че ако не си тръгна веднага, ще остана тук до края на живота си.

Роб се взря в снимката на учения. Изглеждаше доволен като котарак, докопал непокрито гърне със сметана. Ухилен до ушите. Така изглеждат щастливците, уцелили шестица от тотото.

Турските авиолинии канят пътниците за полет ТА628 до Шанлъурфа…

Роб сграбчи паспорта и бордната си карта и се качи на самолета. Салонът беше полупразен. Очевидно нямаше много желаещи да посетят Шанлъурфа. Насред затънтения и див изток на Анадола. Насред опасния, прашен и метежен Кюрдистан.

По време на полета Роб прочете останалите документи и книги за археологическата история на Гьобекли Тепе.

Необичайните камъни, намерени от овчаря, се оказали плоските и продълговати върхове на „мегалити“. Тези жълтеникави камъни често били гравирани със странни изящни изображения — основно на животни и птици. На грабливи птици, лешояди и причудливи насекоми. Друг често срещан мотив бил навити змии. Самите камъни напомняли човешки фигури, а според експертите имали и стилизирани „ръце“, разположени под ъгъл от двете страни.

До момента били разкрити четирийсет и три камъка. Те били подредени в кръгове с диаметър от пет до десет метра. Около кръговете имало пейки от скални отломъци, малки ниши и стени от кирпичени тухли.

Роб се замисли над прочетеното. Всичко беше доста интересно. Но най-вълнуващото беше възрастта на това място. Гьобекли Тепе беше поразително древно поселище. Според Брайтнер въглеродното датиране на органични материали, намерени до мегалитите, показвало, че комплексът е на поне 10 000 г. Тоест някъде от около 9000 — 8000 г. пр.н.е.

На 10 000 г.? На 11 000 г.? Звучеше невероятно древно. Но дали наистина беше така?

Роб отвори отново историческия справочник, за да сравни тези години с възрастта на други обекти. Стоунхендж е датиран към 2000 г. пр.н.е. Сфинксът навярно съществува от около 3000 г. пр.н.е. Преди откриването и датирането на Гьобекли Тепе се е смятало, че най-древният комплекс е в Малта — около 3500 г. пр.н.е. С други думи, Гьобекли Тепе е с пет-шест хиляди години по-стар от всяка друга археологическа находка, с която би могъл да бъде сравнен.

Роб пътуваше към една от най-старите конструкции, дело на човешка ръка. Може би най-старата.

Усети тръпката от попадането на следа. Най-старата сграда да е намерена в Турция? Хм. Може би няма да стане за първа страница, но поне за трета… твърде е възможно. Хубава, голяма статия. Още повече че въпреки писанията в пресата явно нито един западен журналист не беше отишъл до Гьобекли. Всички статии ползваха информация втора или трета ръка, получена от турските агенции. Роб щеше да бъде първият журналист, отишъл на място.