Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— Не мърдай, старче — подигравателно каза Кенджи.

Отслабналият от възрастта пикочен мехур на Такахиро Ониши изпусна съдържанието си в черния му костюм от „Армани“.

Сержант Харолд Томпкинс беше ужасно нервен. Той стоеше на пост в ситуационния център, когато видеообразите от Пърл Харбър избледняха на екрана с висока разделителна способност. Томпкинс се засуети с възстановяването на сателитната връзка под погледите на президента, председателя на Съвета на началник-щабовете, държавния секретар, министъра на отбраната и директорите на ЦРУ, АНС и ФБР.

Картината от Пърл Харбър беше ясна, но изведнъж екранът потъмня. Базата бе атакувана, когато образът изчезна, и присъстващите очакваха Томпкинс да възстанови връзката.

— Има ли резултат? — попита адмирал Морисън.

— Не, сър, още не — отговори сержантът.

— Господи.

Въздухът в помещението с размери седем на седем метра, намиращо се на четири етажа под Белия дом, пращеше от напрежение. От цигарите на мъже, които никога нямаше да признаят публично, че пушат, се виеше синкав дим. Дори от устата на президента стърчеше цигара.

— Ако съпругата ми ме види, ще ме убие — каза той, за да разведри атмосферата.

Останалите отговориха с нервен смях.

Ръцете им трепереха от безбройните чаши кафе, лицата им бяха брадясали, но съзнанието им беше ясно, както когато ги бяха извикали в ситуационния център преди дванайсет часа. От единствения асансьор излезе помощник, който се приближи до Сам Бекър, шефа на Агенцията за национална сигурност.

— Сър, това са последните данни от „КХ-11“. — Той му подаде купчина инфрачервени фотографии, направени от обикалящ в орбита около Земята шпионски сателит. — Същите са като снимките от „СР-1 Рейт“. Боя се, че анализаторите не могат да разберат нищо. Топлинното излъчване на вулкана не позволява определянето на координатите на другите термални изображения.

— По дяволите — изруга Бекър, прелиствайки фотосите. — Щом моите хора не могат да видят руска подводница, не знам как Мърсър е разбрал за нея. Дано да се окажеш прав за него, Дик.

Хена вдигна глава от подредените пред него листове.

— Нямам гаранции, но досега Филип Мърсър не ни е разочаровал. По телефона ме увери, че е определил позицията на „Джон Дори“ и вулкана.

— Ако това е вярно, защо не му заповядаме да ни съобщи координатите? — попита Пол Барнс.

— Господи, Пол, нали се запозна с него. Мислиш ли, че би ни казал нещо?

— Съгласен съм с Дик по този въпрос — отбеляза президентът и потърка зачервените си очи. — В случая трябва да пипаме с кадифени ръкавици, а не със силна ръка.

— Мисля, че получих образ, сър — обади се Томпкинс.

Всички се обърнаха към екрана, където се фокусира образ на красив азиатец, облечен в камуфлажни дрехи. Морските пехотинци зад него бяха залегнали зад пълни с пясък чували и стреляха по невидим враг. На асфалта имаше два танка. Оръдията им бяха насочени към главния портал на Пърл Харбър. Не стреляха, но картечниците бълваха огън. Сцената беше още по-зловеща, защото нямаше звук.

Томпкинс натисна още няколко копчета на командното табло и помещението се изпълни с шума на престрелката. Ожесточеността й беше потресаваща.

— Повторете съобщението си, полковник. Връзката се разпадна за няколко минути — каза Морисън.

— … преди десетина минути, сър.

— Полковник Шинцу, говори адмирал Морисън. Моля, повторете.

— Сър, преди десетина минути тук настъпи хаос. Неочаквано гвардейците и местните жители пред портата откриха огън. Стрелят предимно с малокалибрени оръжия, но гвардейците имат гранатомети и противотанкови ракети. Още не са пристъпили към атака, но това е само въпрос на време.

Полковник Шинцу изкрещя нещо неразбираемо и се наведе зад стената от чували с пясък. Камерата сигурно бе монтирана на тринога, защото не помръдна, когато на не повече от двайсет метра се взриви граната. Образът избледня за миг и после отново се проясни. На екрана пак се появи Шинцу.

— Какво правите, за да ги спрете, полковник?

— Както ни е заповядано, стреляме над главите им, но дадохме много жертви и не знам дали момчетата ми ще останат пасивни още дълго, сър.

— Полковник Шинцу, познавате ли гласа ми? — попита президентът, прикривайки умората си.

— Мисля, че да, господин президент.

— Полковник, вие вършите чудесна работа там, но искам жертвите между цивилните и гвардейците да бъдат минимални. Разбирате ли?