Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Лурбуд остана смаян от речта и убедеността на стария си приятел.

— Станал си философ, откакто те видях последния път.

— Не познавам боец, който да не е философ — сериозно заяви Деманов. — Е, защо онзи потаен Кериков ни плати толкова щедро, за да дойдем тук?

— Той какво ти обясни?

— Трябвал му екип от добре обучени командоси, готови да се сражават в Съединените щати в последния етап на някаква отдавна замислена операция.

— И да, и не — каза Евад и седна на едно от леглата. — Нужни сте, но за да отвлечете вниманието от една отдавна замислена операция. Сегашните вълнения на островите са пряк резултат от най-амбициозния план на Седми отдел, който почти е успял. Хавай е щял да стане съветска марионетка, ако нещата са вървели по плана. Дошли сме да довършим работата и да наваксаме пропуснатото.

Деманов не можа да скрие учудването си.

— Не разбирам, Евад.

— Преди няколко месеца Седми отдел се свърза с приказно богатия и ексцентричен местен милиардер Такахиро Ониши и го помоли да ни помогне в операция с кодово име проект „Вулкан“. В замяна Кериков обеща да използва руски ресурси, за да подкрепи преврат, който ще отцепи Хавай от Съединените щати. Разбира се, Кериков не смяташе да помага на Ониши, но включването му беше необходимо. Трябвало е да останат две възможности за избор до получаването на някакви научни данни за вулканичен остров на север оттук. Сега, след като разполагаме с тази информация, превратът и Ониши вече са излишни. За съжаление Ониши е започнал бунта и трябва да бъде спрян.

— И това е нашата задача — прекъсна го Деманов.

— Да. Тук сме, за да елиминираме Ониши. Засега ще чакаме Кериков да се свърже с нас. Мисията има и друг аспект. Подводница наблюдава вулкана на север. Кериков чака сигнал от нея, за да осъществим плана си — излъга Лурбуд. Всъщност „Джон Дори“ чакаше знак от него. — Съжалявам, че ще те разочаровам, Димитрий, но няма да имаш възможност да се биеш с американската армия, а само с пазачите около жилището на Ониши.

— Те са си американци, Евад. Ще бъде почти същото.

Тиш влезе в стаята за отдих в дома на Мърсър и се хвърли на кожения диван, като въздъхна уморено.

— Не беше особено разговорлив, докато се прибирахме от Белия дом — каза тя, поглеждайки Мърсър. — Сигурно си изтощен. Аз спах почти през целия ден, но ти не си мигвал от трийсет и шест часа.

— По-скоро четирийсет — отговори Мърсър, докато правеше кафе. — Искаш ли?

— Да не си полудял? — Тиш се надигна и го погледна. — Отивай да си легнеш. Едва се държиш на краката си.

Той поднесе чашата към устата си, замисли се за миг и после наля малко шотландско уиски в кафето си. Първата глътка беше божествена.

— Опасявам се, че няма да заспя. Трябва да поговорим. — Тонът на гласа му накара Тиш да стане от дивана. Тя се приближи до бара и взе едно от шестте високи бамбукови столчета. — Разкажи ми за Валерий Бородин.

— Не познавам… — Тиш остана озадачена от въпроса.

— Мога да кажа на ФБР да те арестуват заради участието ти в този заговор, Тиш. Все още не съм го направил, защото си дъщеря на Джак Талбът, но не знам колко дълго ще мълча.

— Първо ми кажи откъде знаеш за Валерий.

— Говорих с доктор Бейкър от „Удс Хоул“.

— Спомням си онази стара клюкарка. Бяхме заедно в Мозамбик. Искаше да бъде майка на всички. Нищо чудно, че е проговорила. — Тиш седна на столчето и насочи сините си очи към Мърсър. — Какво искаш да знаеш?

— Нека първо да изкажа някои предположения. Известно ти е, че той е геолог, а не морски биолог, и е бил в Мозамбик на почивка, нали?

— Да. Но Валерий ме накара да се закълна, че няма да кажа на никого. Скоро щял да започне нов проект и шефовете му разрешили кратък отпуск, преди отново да се залови за работа.

— Каза ли ти кой е баща му?

Тиш се стресна от смущаващия въпрос.

— Отначало не.

— Спомена ли, че баща му е фалшифицирал смъртта си, когато Валерий е бил малък?

— Откъде знаеш това?

Мърсър предполагаше, че Валерий е бил откровен с Тиш, но нямаше намерение да го признава.

— Не мога да ти кажа. Отговаряй на въпросите ми.

— Валерий ми каза, че баща му е загинал по време на експлозия в лаборатория, но после, около месец преди да се запознаем, отново се появил в живота му. Баща му бил гениален геолог и се нуждаел от помощта на сина си за някакъв секретен правителствен проект. Валерий мрази баща си, защото е изчезнал, но същевременно го обича, защото се е върнал. Той страдаше много и някои нощи плачеше така, сякаш сърцето му се късаше. Беше толкова самотен и уязвим.