Джак Брул - Мината на цар Соломон

Наблюдавайки видеоекрана, Уейн и Филдинг се вторачиха със страхопочитание в уголемяващия се сателит. За няколко минути фунията се превърна в заплашителен фантом, който надвисна над Земята като отмъстителен водоливник с фантастични фигури. „Медуза“ приличаше на Смъртта, ако вестоносецът на Армагедон имаше облика на човешко същество.

— Четиримата конници идват — измърмори Филдинг.

Четирите приемащи сателита се появиха над опашката на совалката като слаби светлинки в звездното небе. „Медуза“ получи команда от „Ванденберг“и от единия му реактивен двигател излезе тънка струя изразходвано гориво. Сателитът набра скорост, за да се присъедини към останалите.

Лен Кълинс отиде в задната кабина и погледна над рамото на Филдинг.

— Какво ли бихме постигнали, ако вместо да унищожаваме, създавахме, а?

Уейн го погледна изпитателно.

— Хрумне ли ти още веднъж подобна мисъл, ще те предам на военния съд.

— Какво беше това, по дяволите? — В гласа на Ник Филдинг прозвуча тревога. Той гледаше през илюминатора, извивайки тяло, за да проследи отдалечаващите се сателити.

— Кое? — попита Уейн и се обърна.

— Видях блясък зад приемащите сателити, сякаш слънцето се отрази в нещо метално.

— Сигурен ли си?

— Да, сър. Беше само за секунда, пък и те са твърде далеч, за да се види ясно, но определено забелязах нещо.

— Наземен контрол, говори „Атлантис“ — обади се Уейн на „Ванденберг“. — Видяхме отломък зад „Медуза“. Можете ли да потвърдите това? Изглеждаше в опасна близост.

— Прието, „Атлантис“. — Човекът от наземния контрол не можа да прикрие безпокойството в гласа си. — Току-що получихме предупреждение от Американското космическо командване в Колорадо Спрингс. Увеличават захранването на радарната си станция в Кавалиър Еър Стейшън в Северна Дакота, но първоначалните данни от телеметрията показват курс към сблъсък. Бъдете в готовност.

— Какво беше, Ник? — попита Кълинс.

— Не знам. Не изглеждаше голямо, но нямам представа какво беше.

— „Атлантис“е в готовност — докладва Уейн на „Ванденберг“.

Минаха няколко секунди, през които се чуваше само бръмченето на двигателите на совалката и тихите стенания на Дейл Маркам.

— „Ванденберг“ до „Атлантис“. Херцог, говори генерал Колуики. Искаме да промените позицията си, да увеличите скоростта и да ни дадете визуално описание на онова, което става. Предметът зад „Медуза“е толкова малък, че не можем да уточним какъв е.

— Слушам, генерале. Променяме позицията си. — Уейн кимна на Филдинг, който се бе върнал на мястото си пред системата за контролиране на реакциите. Използвайки малки взривове от газ, совалката се завъртя на деветдесет градуса и се обърна с носа надолу към отдалечаващия се сателит.

— „Атлантис“, проследяването от Земята показва, че настигате „Медуза“с петнайсет метра в секунда. Моля, увеличете орбиталната скорост. Разстоянието до „Медуза“е хиляда метра.

— Прието, Земя.

Уейн и Филдинг останаха в задния отсек, а Лен Кълинс се върна в пилотската кабина, за да наблюдава през големите илюминатори, докато преследваха неидентифицирания обект зад петте сателита. Той седна и се вторачи в празното пространство, опитвайки се да види онова, което Филдинг бе забелязал. Уейн разговаряше по комуникационната мрежа с генерал Колуики, шефа на Американското космическо командване.

— Обхват петстотин метра. Онова, което преследва сателитите ни, ще ги настигне след петнайсет секунди.

Кълинс започна да брои наум. Когато стигна до осем, видя петте сателита да блестят точно над мъглявия син хоризонт на Земята. От това разстояние те приличаха на златни светулки. Детайлите им се губеха в отразения блясък на планетата. После ги видя ясно — централната част на приемащите платформи и широко разтворените им колекторни чинии. Когато останаха две секунди, Кълинс забеляза сребрист блясък зад единия приемащ сателит. Беше толкова кратък, че ако не го очакваше, би го помислил за химера.

Наземният контрол извика: „Сега“и усукан магнитен гаечен ключ, изпуснат по време на полета на „Джемини“ преди двайсет и пет години, един от стотиците хиляди космически боклуци, мина през колекторната чиния на единия сателит, заклещи се в стоманен панел от обшивката и наруши баланса на целия спътник. Силата на удара се изгуби в празното пространство, защото не се чу звук, но го прониза със силата на куршум, и приемащият сателит започна да пада. Ужасеният Кълинс видя как сателитът се превъртя три пъти и накрая се блъсна в „Медуза“.