Джак Брул - Ладията на Харон

Аги му се усмихна благодарно и това му достави огромно удоволствие. Въпреки това, когато заговори, в гласа и прозвуча ирония.

— Компанията на баща ми има четири адвокатски кантори и цяла армия експерти по връзки с обществеността. Те измислят оправдания по-бързо, отколкото „Петромакс“ произвежда екологични катастрофи. Убедена съм, че и ти си като тях. — Тя млъкна и го погледна изпитателно. — Нека да отгатна. Ще ми кажеш, че професията ти създава работни места по цял свят и дава надежда на гладуващи хора, които все още живеят като през XIX век. Имам ли право?

Мърсър предположи, че Аги е типичен бунтар, който изтъква причините и сетне мисли за последиците. Ако имаше причина, тя щеше да поддържа дадена кауза, без да разсъждава за крайния резултат. Аги несъмнено членуваше в многобройни организации, предпочитайки новосъздадените, докато печелеха популярност. Хари Уайт подигравателно наричаше такива хора „либерали за един месец“, Нямаше значение, че някои от възгледите и бяха диаметрално противоположни на други, стига да бяха политически правилни и актуални.

Мърсър използва това като свое предимство, когато атакува не по-малко ожесточено.

— Знаеш ли колко милиона млади жени са лишени от пълноценен живот, защото трябва да носят вода в селата си, често от километри разстояние? Принизени са до нивото на стадни животни, защото нямат достъп до кладенец и механична помпа. Достъпната вода е толкова обикновено нещо, че ти я приемаш за даденост, но за много хора по света е лукс, за какъвто само могат да мечтаят. Работните места, за чието създаване спомагам и на които ти гледаш с присмех, могат да освободят онези жени. Със заплатите на компаниите, за които работя, се издържат цели семейства. Трудът им дава благоденствие. Да им го откажеш, е все едно да се върнеш в колониалния период на човешката експлоатация. Това ли искаш?

Въпреки красотата и Мърсър нямаше намерение да и позволи да си играе с него. Репутацията му беше доказателство, че е прав, и той би я защитавал с всички средства.

Усмивката и беше снизходителна и същевременно закачлива.

— Добър опит, Мърсър. С повечето хора би имал успех. Вярвам в правата на жените и не одобрявам отношението към тях, но аз съм защитничка на околната среда, а не феминистка. Не съм и социалист, нито противник на новите технологии, затова останалите ти доводи са спорни. Всеки от нас има свои възгледи. Просто са различни.

— Стори ли ти се логично нещо от онова, което казах вчера на лекцията? — Мърсър се надяваше да намерят допирни точки, повод да я задържи близо до себе си.

— Не. Може да си смаял студентите, но клишетата и преувеличенията не могат да слисат информирания човек. А що се отнася до теорията ти, че човешките същества се приспособяват към еволюцията, като унищожават околната среда, това са глупости и ти го знаеш.

Мърсър я намираше за привлекателна въпреки думите й.

— Докато научаваме все повече за еволюцията и изчезналите видове, ще установим, че поведението на човека допринася за измирането на видовете толкова, колкото и промените в околната среда и всеки друг фактор. Ако действията ни помагат за собственото ни унищожаване, тогава това е сделката, която природата е сключила с нас.

— И ти не виждаш причина нещата да се променят? — предизвика го тя.

— Не виждам начин да го спра. Китайското правителство възнамерява да снабди с хладилници всички домакинства в страната. Архаичната технология, която използват, ще изхвърли толкова много хлорирани и флуорирани въглеводороди и други вредни за озона газове, че всички противодействия на страните от Запада ще бъдат безрезултатни. Не можахме да реагираме достатъчно бързо, за да предотвратим парниковия ефект, от който толкова много се страхуваш. Защо Планетарния активен природозащитен съюз не се опита да спре това? Организации като твоята умеят да разпалват противоречия и да присъстват в заглавията в пресата, но не предлагат осъществими решения. Не разполагате с достатъчно факти за протестите си, затова апелирате към емоциите, за да наложите възгледите си. Вероятно си съгласна с резултатите от екологичната среща на най-високо равнище в Рио де Жанейро през 1992 година, нали?

— Присъствах там — гордо каза Аги.

— Спомняш ли си какво гласи член 15 от Декларацията?

Тя поклати глава.

— Положих усилия да го запомня, защото толкова ме възмути, че не исках да го забравя. „Липсата на сигурност в науката не трябва да бъде използвана като причина за отлагане на ефективни мерки за предотвратяване унищожаването на околната среда.“ Това означава, че не е необходимо да има доказателства, за да бъдат предприети действия. Парите на данъкоплатците може да бъдат изразходвани за несъществуващи проблеми. Не е за вярване, че Съединените щати подписаха тази тъпотия и евентуално ще дадат милиарди долари, без да знаят за какво се харчат парите. Мислиш ли, че се опитваш да промениш начина, по който човечеството се грижи за планетата? Друг документ, подписан в Рио де Жанейро, наречен „Дневен ред 21“, заявява, че единственият начин да се спре унищожаването на околната среда в северното полукълбо е да се изсипят тонове пари в страните от третия свят в южното полукълбо. Виждаш ли някаква логика в това? Аз не го разбирам. Както казах вчера на лекцията, ако ти се срамуваш от постиженията си, съжалявам, но аз се гордея с тях.