Джак Брул - Ладията на Харон

Халид се усмихна за пръв път, откакто бе започнал разговорът им.

— На зазоряване тази сутрин ескадрон американски „Ф–16“ от самолетоносача „Карл Винсънт“ премина няколко пъти над „Петромакс Арабия“ или „Южен акцент“, наричай го както предпочиташ. Вашият адмирал Морисън се обади лично да подкрепи по въздуха нашия контраудар по море.

Бигълоу продължи да разказва, придавайки колоритност на историята.

— Докато изтребителите обстрелваха левия борд на танкера с картечници и ракети, специалните части на ОАЕ се качиха на кораба от десния борд и го превзеха, без да се наложи да изстрелят нито един куршум. Войниците на Хасан Руфти бяха щастливи да се предадат след въздушната бомбардировка.

— Предварителните доклади на нашето разузнаване показват, че хората на Руфти са имали списъци кого да екзекутират и кои ще бъдат лоялни на новия режим, а също и график за свръзка със силите, които щели да нахлуят в Кувейт и Саудитска Арабия — довърши Худари.

— Защо вашето ЦРУ не е надушило за вълненията в Иран и Ирак? — попита Бигълоу, сякаш Мърсър беше отговорен за липсата на информация от страна на Съединените щати.

— Вероятно войниците са транспортирани в училищни автобуси, а артилерията в трактори с ремаркета, разположените танкове са маскирани като каравани. Ако усилието е координирано, невъзможно е да бъде забелязано — излъга Мърсър. Смяташе, че това е по-приемливо, отколкото американското разузнаване отново да бъде заварено неподготвено, както стана, когато Саддам Хюсеин нападна Кувейт. Мърсър смени деликатната тема и попита: — Е, сега всичко наред ли е?

— Повечето неща — отвърна Халид. — Войниците, които заловихме сутринта, и поделението, разположено от Руфти в Ажман, ще бъдат съдени за държавна измяна и екзекутирани следващия месец. Наемниците и инструкторите от Иран и Ирак, които не са граждани на Емирствата, ще бъдат депортирани до края на седмицата и в родината им вероятно ще ги посрещнат като герои, но това е цената, която плащаме за дипломацията.

— А Руфти? — попита Мърсър.

— За него сме планирали нещо много специално. Може би ще искаш да гледаш. Няма да е приятно, но те уверявам, че ще останеш доволен. — Худари погледна часовника си. — Време е за обяд. След това ще отидем да видим уважаемия Хасан бен Руфти.

Обядваха в стая на последния етаж на административната сграда. Поднесоха им агнешко с къри, чието ухание и подправки накараха Мърсър да яде дълго, след като се бе заситил. Халид Худари беше въздържател, но Уейн Бигълоу сякаш имаше неизчерпаем запас от вина в частната си изба. Той намери сродна душа в лицето на Мърсър и извади три бутилки по време на обяда, и пъхна шише осемгодишно бренди в туниката си за предстоящото пътуване.

Седнали на задната седалка на лимузината, която се носеше през пустинята по пътя „Ал Аин“, Бигълоу и Мърсър, след като отдадоха на ароматния алкохол полагащото му се уважение, си подаваха бутилката и пиеха от нея като войници, разменяйки си манерка с вода. Пътуването, както и обядът, беше празнично. След час тримата се прехвърлиха в покрит камион, пригоден за суровите условия в пустинята. Халид се опита да върви, но бастуните му затънаха в мекия пясък, и трябваше да го пренесат до другото превозно средство. Той стоически прие безпомощността си.

Пътуването продължи по неравен път, камионът друсаше пътниците и шофьора, докато навлизаше навътре в пустинята. Температурата във високата кабина беше петдесетина градуса и дори ветрецът, повяващ от смъкнатите стъкла, беше горещ и не внасяше прохлада. В камиона се въртяха песъчинки, които покриваха седалките, таблото и хората. Ако не беше брендито, за Мърсър пътуването щеше да е непоносимо.

Два часа след като се отклониха от главния път, камионът прехвърли върха на старо пресъхнало речно корито и се спусна до дъното му. Слънцето беше високо в небето и яростно печеше в средата на следобеда. В сухото дере беше паркиран друг камион — голям, с десет колела. Брезентът над товарното отделение беше избелял и изпокъсан от годините, прекарани в пустинята. Наблизо седем бедуини седяха около малък огън. Дългите роби пазеха кожите им от жестоките слънчеви лъчи. Те видяха Халид Худари, станаха и затътриха крака към него, като се подпираха на бастуни.

Спазвайки традициите на номадите, Халид и бедуините разговаряха няколко минути, като жестикулираха и се смееха досущ стари приятели, събрали се след дълга раздяла. Халид прие чаша силен чай от тях и Мърсър и Бигълоу последваха примера му. След друг дълъг разговор, който полковникът проследи с интерес, единият номад се отдели от групата и се приближи до камиона. Върна се след малко и сложи голяма пластмасова клетка до Халид.