Джак Брул - Хаос

Кали и Мърсър закачиха въжета за кърмата и заплуваха покрай кораба. Коминът отдавна беше изчезнал, а около носа се бе напластила тиня: там се заформяха силни водовъртежи. Единият от предните шлюзове бе затворен, другият зееше като черна паст. Тъй като корабът лежеше на левия борд, нямаше видими следи от експлозията, която го беше пратила на дъното.

— Какво мислиш? — попита Кали. Държаха се за въжетата до зеещата дупка, течението ги люлееше.

Мърсър насочи фенерчето си към дупката, но лъчът му едва прониза тъмнината.

— Дай да развием въжетата и да погледнем вътре.

Разхлабиха въжетата и се увериха, че здравият найлон не се търка в остри ръбове. И двамата бяха наясно, че една грешка тук би означавала сигурна смърт във водопада малко по-нататък. Влязоха. Подът, който всъщност беше левият борд на „Уедърби“, бе затрупан с пръснати в безпорядък варели и сандъци. Мърсър отново нагоди костюма си, когато напорът притисна тялото му. Провери дълбочината и видя, че е седемнадесет метра. Водата тук определено бе по-студена, усещаше се дори през защитното облекло.

След малко видяха откъснати от взрива плочи от корпуса. Чичото на Рут бе прав. „Уедърби“ сякаш наистина бе ударен от торпедо.

Кали огледа няколко сандъка и попита:

— Мислиш ли, че нашите са някъде тук?

— Не — убедено отговори Мърсър. — Сандъците на Бауи са били натоварени месеци преди „Уедърби“ да стигне Бъфало. Капитанът сигурно ги е сложил някъде, където да не пречат, тъй като са щели да ги разтоварят чак в Чикаго. Изглежда, този трюм е бил използван за товари, които е трябвало да са подръка.

Заплува към кърмата и откри люк към следващия трюм. Вратата бе изкривена от експлозията. Той се опита да я отвори, но тя не помръдна. Мърсър откачи железния лост от колана си и заудря по една панта. Запъна крака в стената, пъхна лоста под пантата и задърпа.

После натисна с всички сили. Вратата пак отказа да помръдне. Мърсър премести лоста под друга панта и отново напъна.

Зад стиснатите му очи избухна калейдоскоп от цветове. Тъкмо щеше да се откаже, когато усети как металът се размърдва. Пантата се счупи с рязък пукот и лостът се отплесна. Мърсър се преметна по палубата и течението, което нахлу в трюма, веднага го подхвана. Кали изпищя. В един инфарктен миг Мърсър беше сигурен, че ще бъде пометен от кораба.

Въжето, с което беше вързан, го спря точно когато стигна защитните прегради.

— Как си? — попита Кали, когато Мърсър доплува обратно.

— С малко наранено его.

Вратата увисна на едната си панта. Той я натисна с гръб и успя да я отвори. Пронизителният протест на стържещия метал беше заглушен от водата. В този трюм беше още по-тъмно, лъчът на фенерчето сякаш се стапяше в мрака.

— Стой тук и гледай въжето ми да не се разхлаби — каза Мърсър и заплува навътре.

Трюмът беше с размерите на първия и голяма част от товара също се бе разместила и бе изпопадала на новия „под“. Мърсър видя разкъсани чували с нещо, което му се стори памук, разбити сандъци с парчета от чинии и чаши, както и каси с бутилки вино: всички етикети бяха паднали. Имаше и много дървен материал и когато докосна един труп, пулсът му се ускори. Въпреки че бе престояло седемдесет години под вода, дървото бе съвсем твърдо и нямаше и следа от плесен. Не беше сигурен какво точно е, но със сигурност бе някаква твърда дървесина от Африка. А ако товарът в този трюм бе качен в Африка, бе логично да се предположи, че сандъците на Бауи също са тук.

— Мисля, че направихме пробив.

Кали чакаше до шлюза, светлината от фенерчето й едва се процеждаше.

— Намери ли ги?

— Още не, но тук има африкански дървен материал. Много. Сигурен съм, че сандъците на Бауи също са тук. Отвържи въжето и ми помогни.

Преди да му отговори, Кали погледна компютъра и попита Мърсър какво е налягането в бутилките му.

— Имаме още двадесет минути, дори по-малко, ако се напрягаме — каза, когато се присъедини към него в трюма.

— Добре.

Търсенето на четири определени сандъка сред цялата тази бъркотия на слабата светлина на фенерчетата беше тежка задача, но когато започнаха да разчистват боклуците, видяха, че по-голямата част от товара е дървеният материал. Имаше само четиридесетина сандъка, които трябваше да се проверят. Кали извади детектора на гама-лъчи и бавно се завъртя във водата.

— Получавам сигнал, който надвишава фона, но е трудно да се каже кои сандъци излъчват гама-лъчите. Водата поглъща частиците.

Започна да проверява с детектора сандък по сандък. Щом се убедеше, че поредният не е от тези, който тър-сят, Мърсър го отместваше, за да освободи други, като внимаваше да не бутне нещо в опасната купчина. Приличаше на игра на микадо, само че една грешка тук би ги затрупала под тонове отломки.