Джак Брул - 700 метра под земята

— Да, сър, знаем за това. Имате ли да добавите нещо?

— Да. Раненият, този, чиято ръка е била порязана, може да има връзка с нападението на колежа „Харт“ в Киленбърг, Охайо. — Стрелбата в университетското градче бе представена своевременно от националните новинарски емисии. — Покажете снимката му на свидетелите. Те ще го познаят като шофьора на хондата, нахлула в научната лаборатория.

— Кой се обажда?

— Бях в градчето по време на атаката и видях същия мъж днес на станцията. Изглежда, се опита да нападне някого с нож, но накрая той самият пострада.

— Сър, телефонният ви номер е блокиран. Мога ли да науча името ви?

— Не. Съжалявам. Свържете се със специален агент Кели Хепбърн или Нейт Лоуъл от ФБР — те ще могат да използват сведенията. Сигурен съм, че раненият днес на станцията и шофьорът на хондата са едно и също лице. Благодаря ви и дочуване. — Той затвори, прибра телефона в джоба си и се обърна към Джейсън. — Това ще ги държи далече от улицата поне за известно време, дори ако никой не го разпознае. Докъде бяхме стигнали?

Джейсън поклати глава, загледан в него.

— Обсъждахме, че Амелия Еърхарт е била близо до островите Футуна или Алофи и че е най-добре да летиш дотам през Фиджи.

— Вече е уредено — отвърна Мърсър, доволен, че е взел всички предпазни мерки.

— Ще ми се да можех да дойда с теб — въздъхна с нескрита завист Джейсън. — Такъв шанс пада веднъж в живота.

— Ще бъдеш споменат с всички необходими почести, като му дойде времето — обеща Мърсър. — Последното, което търся в този живот, е слава. А какво ще кажеш за нещата, които ти отмъкнаха от чантата?

— Куфарчето!

— Кумкуат — парира Мърсър. — Нямаше да го вземеш, ако не го бях споменал. Сега имаш легитимно извинение, в случай че Фелисия те попита за него.

— Печелиш — призна Джейсън. — Ти спомена, че онези типове вече разполагат с част от минерала, така че нямаше как да скалъпя измислени стойности относно електромагнитните му свойства, които те биха могли да проверят. Това, което направих, бе да променя снимките на геода, които ми прати, за да изглежда, че количеството извлечен минерал е с десет процента по-малко от действителното. Дори и да проверят изчисленията ми, пак ще стигнат до същите резултати.

— Няма ли начин да разберат, че снимките са фалшифицирани?

— Моля те — рече обидено Джейсън. — В Годард разполагаме с фотоапаратура, за която не са мечтали дори в Холивуд. Можех да направя снимки, на които геодът да изглежда натъпкан с пуканки, и най-добрият компютърен специалист би потвърдил, че са истински.

— Добре, добре. Къде ще ги пратиш? — В случай, че съперниците му имаха достъп до регистрите на авиокомпаниите, което бе напълно възможно, като се имаха предвид мащабите на предприетото от тях издирване, Мърсър възнамеряваше да откаже всички полетни резервации с изключение на тази, която Джейсън бе избрал, за да ги прати за зелен хайвер. От билетите, които бе резервирал под името Букър Сайкс, възнамеряваше да запази само два до Фиджи.

— Те ще смятат, че самолетът е паднал близо до остров Гарднър. Това е част от изолираната островна група Карибати, бивши Гилбъртови острови, и от тях Тарауа е най-известният. Гарднър е по-близо до предполагаемия курс на Еърхарт от Футуна и в добавка е атолът, за който се говори, че някога е бил в кръга на местата за издирване, тъй като местните говорели за някаква катастрофа.

— Наистина?

— Разбира се. Издирването на Еърхарт било истинско индустриално начинание. Парчета от самолета ѝ са намирани почти навсякъде из Южния Пасифик. Гарднър просто е един от най-скорошните. Преди това една от преобладаващите теории бе, че самолетът ѝ е бил пленен от японците. Била съдена и екзекутирана за шпионаж, а електрата била прибрана в склад, като онзи от „Изгубения кивот“.

— Интересна теория. Само дето Щатите са държали Япония под окупация седем години след войната и така и не са открили това толкова тайно хранилище.

— Казах теория, не факт.

— Извинявай — отвърна Мърсър малко разсеяно: вече преглеждаше списъка със снаряжение в главата си. Част от това, което смяташе, че ще му е нужно, можеше да набави на Фиджи, друга трябваше да вземе оттук. — Всичко това е чудесно, Джейсън. Не зная как да ти благодаря.

— Лесна работа, приятелю. В замяна ми стига да продължа с изследванията на този твой камък. Много странно нещо е той. И като се има предвид, че привлича светкавици, и останалите му чудни свойства, ще е най-безопасно да е в някоя лаборатория.