Джак Брул - 700 метра под земята

— Което означава?

— Което означава, че може да приеме всеки електромагнитен сигнал и да го усили хилядократно — или, при други обстоятелства, но не зная още какви, да го заглуши напълно. И може да го прави с каскадно мултиплициране.

— Джейсън, първо… забави малко. Говориш твърде бързо. Второ, използваш физика върху един прост геолог. Трето, по-малко ме интересува какво прави сега, отколкото тогава — през 1937.

— Ясно. — Физикът си пое бавно въздух. — Накратко, интуицията не те е подлъгала. Тези кристали са можели да променят изцяло действието на радиото на онзи самолет, също както и на пеленгатора. Като се има предвид количеството им, около двайсет и три килограма, те несъмнено са повлияли и на хронометъра на навигатора. Когато е правел засечки с позицията на слънцето и звездите, повреденият хронометър го е пращал на стотици мили встрани от курса и не е имало начин да го разберат. Знаем, че радиото ѝ е получавало сигнали от „Итаска“, кораба, пуснал котва край остров Роуланд, и че те са я чували от време на време, но комуникациите им са били повлияни от увеличителния ефект на кристала в носа на самолета.

— Ето ти въпрос за един милион долара — каза Мърсър. — Можеш ли да изчислиш по количеството кристали в самолета как точно е била повлияна навигацията на Фред Нунън?

— Наложи се да пусна около четирийсет милиона симулации, за да получа стойности, близки до верните, но го направих. По-трудното е да се изчисли каква част от електромагнитния ефект е била блокирана от екранировката, използвана от Дилман. Приложих принципа на КИСС, сиреч правилото за максимално опростяване, и стигнах до извода, че се е постарал само дотолкова, доколкото да не привличат светкавиците, но не и да бъдат блокирани останалите ефекти върху дължината на вълната или нейната честота. А тъкмо те са оказали влияние върху работата на хронометъра и радиото.

— Все пак получи ли някакви резултати?

— Не съвсем точни, ала с доста висока степен на приближение. Затова ми трябваха онези четирийсет милиона симулации. Ти беше прав. Въобще не е било близо до остров Хауланд, накъдето е трябвало да летят. Определих, че са поели на север, както са възнамерявали, но постепенно курсът им се е измествал на изток.

— И къде по-точно ги е отвел? — попита Мърсър, който вече беше уредил пътуването си до Южния Пасифик. Беше запазил билет през Фиджи, Тарауа и Мауро до Маршалските острови, макар все още да не знаеше какъв е бил окончателният курс на падналия самолет. И за всеки случай, ако се окажеше, че грешката е твърде голяма, бе резервирал и място за Оукланд. Отговорът на Джейсън щеше да стесни възможните дестинации.

— Доколкото можах да преценя, горивото им е свършило близо до Уолис и Футуна.

— Кои са пък тия?

— Уолис и Футуна са острови, а не хора. Принадлежат на французите. Уолис е по-северно от Футуна и мисля, че са паднали край втория.

— Кое е най-близкото международно летище?

— Бих летял за Фиджи. Самоа е по-близо до Уолис, а Фиджи до Футуна.

— А сега отново въпросът за милион. Дали е била достатъчно близо, за да види островите и да се опита да кацне, или горивото им е свършило насред океана?

— Виж това не знам, Мърсър. Най-високият връх на Футуна е 540 метра. Може да се забележи от четирийсет до петдесет мили, в зависимост от видимостта. Ако е имала достатъчно гориво, вероятно се е насочила нататък.

— Заселен ли е?

— Аз да не съм ти уикипедията? — тросна се Джейсън. — Намерих ти мястото. Да не искаш цялата му история?

Мърсър се усмихна.

— Бас държа, че вече си един от най-големите специалисти в света по Уолис и Футуна, дори и никога да не си бил там.

Рътланд изглеждаше едновременно горд и засрамен.

— Нали знаеш, че обичам да изпипвам нещата в детайли.

— Население?

— Да. Днес са около пет хиляди, повечето от които живеят в два града. По времето, когато е катастрофирала Еърхарт, са били половината от този брой. Интересното е, че близо до Футуна има незаселен остров, казва се Алофи. Говори се, че някога там имало канибали и че докъм края на деветнайсети век никой не се връщал от острова. Така че, да отговоря на незададения ти въпрос, да, мястото е достатъчно отдалечено, за да не открие никой, че е катастрофирала там преди осемдесет години.

Мърсър млъкна, припомнил си нещо. Извади телефона и набра номер.

— Деветстотин и единайсет. Какво се е случило? — попита женски глас.

— Преди пет минути имаше инцидент на метростанция „Пентагона“.