Дъглас Престън - Вуду

Пендъргаст се поколеба за момент.

— Никога не бих се шегувал с вас, лельо. Минавахме оттук и решихме да се отбием.

— Колко мило. Да, виждам, че си довел и брат ми Амбъргрис.

Пендъргаст погледна кратко към Д’Агоста, преди да кимне.

— Имам няколко минути, преди да започна да се приготвям за вечерното парти. Знаеш как е с прислугата в наши дни. Трябваше да ги уволня всичките и да се оправям сама.

— Наистина.

Д’Агоста изчака, докато Пендъргаст въвлече леля си в нещо, което изглеждаше като безкраен незначителен разговор. Агентът бавно насочи разговора към неговото собствено детство в Ню Орлиънс.

— Питам се дали си спомняте онова… ъ-ъ-ъ… недоразумение с Мари Лебон, една от прислужничките на долния етаж — попита той накрая. — Ние, децата, й викахме мис Мари.

— Онази, която изглеждаше като дръжка на метла? Никога не съм я харесвала. Тя ме плашеше. — И леля Корнелия потръпна.

— Беше намерена мъртва един ден, нали?

— Най-неприятно е, когато слугите вдигат скандал вкъщи. А Мари беше най-лошата от всички. Освен, разбира се, онзи ужасен мосю Бертен. — Старата жена поклати глава с отвращение и промърмори нещо под нос.

— Бихте ли ми казали какво се случи с мис Мари? Тогава бях само дете.

— Мари беше от блатата, разюздана жена, като повечето от ония, които живеят там. Смесица от индианци микмак и кой знае какви други още. Започна да се навърта около един коняр, който беше женен — спомняш ли си, Диоген, онзи, с прическа помпадур, който се мислеше за джентълмен? А беше пълен боклук.

Тя се огледа.

— Къде ми е питието? Гастон!

Един от санитарите поднесе метално канче към устните й и тя отпи жадно през сламката.

— Предпочитам джин, както знаете — каза тя.

— Да, мадам — кимна санитарят, като се ухили на партньора си.

— Какво се случи? — попита Пендъргаст.

— Жената на коняря — бог да я благослови, — не даваше пет пари, че Мари Лебон се среща със съпруга й. Но добре си отмъсти. — Тя се изкикоти. — Оправи си сметките със секирата за кайма. Не мислех, че я носи със себе си.

— Името на ревнивката беше госпожа Дюшарм.

— Госпожа Дюшарм! Огромно женище с ръце като френски чукове. Знаеше как да замахне с онази секира!

— Господин Пендъргаст! — обади се докторът. — Предупреждавал съм ви за този тип разговори преди.

Пендъргаст го игнорира.

— Нямаше ли нещо странно около… трупа?

— Странно? Какво имаш предвид?

— Ами… вуду магия.

— Вуду? Диоген! Не беше вуду, а оби 4 4 Магически практики, използвани от местното население в Гвиана и отчасти в някои райони на Югоизточна Азия и Малайския архипелаг. — Бел.прев. . Трябва да знаеш, че има разлика. Ама, разбира се , че знаеш! Определено повече отколкото брат ти, нали? Макар че и той не си падаше по-долу. — При тези думи старицата започна да хихика неприятно.

— Говорехме за трупа… — опита се да я върне към разговора Пендъргаст.

— Сега, като го споменаваш, се сещам, че наистина имаше нещо странно. На езика й имаше забоден амулет — оанга.

— Оанга? Изглежда знаете доста за оби, лельо Корнелия.

Внезапно изражението на леля Корнелия се промени и стана предпазливо.

— Чувала съм слугите да си говорят. Приятно е, че такъв комплимент идва от твоите уста. Мислиш ли, че съм забравила твоя… как да го наречем — малък експеримент — и злощастната реакция, която той провокира у презряната тълпа.

— Разкажете ми за оанга — прекъсна я Пендъргаст, като хвърли кратък поглед към Д’Агоста.

— Много добре. Разправят, че оанга е фетиш от скелет или труп, накиснат в бульон, приготвен от пепелта на трупове изгорени на Шроув Тюсдей 5 5 Карнавал, провеждан в последния четвъртък преди Великите пости. — Бел.прев. ; свинска жлъчка; вода от ковачница, използвана за каляване на желязо; кръв на девствена мишка; и плът на алигатор.

— А целта е?

— Да извади душата на мъртвеца и да го направи роб. Зомби. Всички го знаят, Диоген!

— И все пак, бих искал да го чуя от вас, лельо Корнелия.

— След като трупът се изгори, очаква се той да се върне като роб на човека, който е сложил оангата. И знаеш ли какво? Шест месеца по-късно това момче умря на улица „Айбървил“ — намерили го задушен до смърт в завързан чувал — и разправят, че бил зомбито на мис Мари, защото момчето било съсипало прането на госпожа Дюшарм. А после провериха гроба на мис Мари и откриха, че е празен, или поне така казаха. Едва ли е нужно да добавям, че семейство Дюшарм бяха изхвърлени. Не можеш да държиш слуги, които поставят в неудобно положение един благовъзпитан дом.