Дъглас Престън - Вуду

— Доволен съм да ви видя, че изглеждате толкова добре — прошепна той.

— Ти също — отвърна Д’Агоста, опитвайки се да се усмихне. — Как си?

— Лежах си тук и доста мислих, освен това се наслаждавах на вашата загриженост. Какво е станало с ръката ти, Вини?

— Счупване на лакътната кост. Не е кой знае какво.

Очите на Пендъргаст потрепнаха и се затвориха. След малко се отвориха отново.

— Какво беше онова нещо вътре? — попита той.

— Къде вътре? — изгледа го Д’Агоста.

— В трезора на Естебан.

— Едно старо завещание и документ.

— Ах — прошепна Пендъргаст. — Последното завещание и завет на Илайя Естебан?

Д’Агоста се ококори.

— Откъде знаеш?

— Открих гробницата на Илайя Естебан в подземието на Вилата. Беше разбита минути по-рано и ограбена — без съмнение заради същото това завещание. Очаквам да е документ за собственост, нали?

— Точно така. Двайсет акра ферма — отвърна Д’Агоста.

Бавно кимване.

— Онази ферма, предполагам, отдавна не е вече ферма.

— Точно. Още от средата на четиридесетте години. Сега това са страхотни двайсет акра — първокласен имот в Манхатън, който се простира между Таймс Скуеър и Медисън Авеню. Завещанието е написано така, че Естебан да е единственият титуляр и наследник.

— Естествено, иначе не би се опитвал да вземе земята. Щял е да използва документа за основа на един изключително доходен съдебен процес, който — не се съмнявам, — е щял да завърши с милиарди долари обезщетение. Струва ли си убийствата, Винсънт?

— Може би, според някои хора.

Пендъргаст извади ръцете си над чаршафа, оправи го внимателно, белите му пръсти докосваха изключително финия лен. Несъмнено Проктър се беше погрижил.

— На мястото, където сега е Вилата, някога е имало религиозна общност — от съвсем различен вид — каза той. — Рен ми каза, че първият й основател е станал уважаван земеделец в Южен Манхатън след разпадането на комуната. Този фермер и Илайя Естебан са едно и също лице. При смъртта си той е бил погребан в подземието на селището, което е основал — заедно, както изглежда, със злощастните документи: документът за собственост и завещанието.

— Има смисъл — обади се Д’Агоста. — Но как Алигзандър Естебан е научил за това?

— След като се е пенсионирал от Холивуд, изглежда е бил обхванат от страст да изучи родословието си. Наел е изследовател, който да прерови старите архиви. Точно това е изследователят, който е направил откритието — и поради това е бил убит от Естебан. Негово е второто, неидентифицирано, тяло в тунела, между другото.

— Намерихме го — каза Хейуърд.

— Също много удобен труп. Бил е хвърлен от моста на река Харлем и погрешно идентифициран като Фиъринг от нашия много зает приятел, доктор Уейн Хефлър, с помощта на тъй наречената сестра на починалия.

— Значи Колин Фиъринг е бил жив? — каза Д’Агоста. — Когато е убил Смитбак, имам предвид.

Кимване.

— Забележително е какво може да направи човек с театрален грим и дегизировка. Естебан е бил отличен филмов режисьор, откъдето и да го погледнеш.

— Може би трябва да оставим агент Пендъргаст да си почива — каза Хейуърд.

Пендъргаст махна слабо с ръка.

— Глупости, капитане. Говоренето прочиства съзнанието ми.

— Аз още не схващам всички сценки в пиесата… — обади се Д’Агоста.

— Ясно е, след като веднъж хванеш нишката. — Пендъргаст затвори очи и скръсти бледите си ръце върху чаршафа. — Естебан е научил за съществуването и местонахождението на документ, който може да го направи приказно богат. За съжаление, този документ е бил запечатан в гробница и заключен в подземието на онова, което сега е Вила Жирондел: потаен култ, дълбоко подозрителен за външните хора. Толкова таен, че само сто четиридесет и четирима души могат да членуват в него; едва когато някой от тях умре, се заменя с нов. За Естебан било невъзможно да проникне. Затова се опитал да насочи общественото внимание срещу Вилата, да накара градските власти да конфискуват собствеността, да прогонят заселниците. Това е причината да се присъедини към „Хора за Други Животни“ и е убедил Смитбак да напише серия от статии за това в „Таймс“.

— Сега разбирам — кимна Д’Агоста. — От само себе си е ясно, че това не е било достатъчно. Така че действията на Естебан ескалират — като убива Смитбак и приписва деянието на Вилата, след което скалъпва всякакви истории за вуду и зомбита.

Пендъргаст едва кимна.

— Той обаче не е разбрал правилно вуду — например малката кутийка в опразнения гроб на Фиъринг — ето защо приятелят ми Бертен толкова се затрудни. Знак, който аз, за съжаление, пропуснах да забележа. — Агентът направи пауза. — Естебан е наел двама изпълнители. Колин Фиъринг… и Кейтлин Кид.