Даниъл Силва - Падналият ангел

Морети се изкачи до върха на предната колона, а после, след като се завърза с въжето, запълзя бавно на четири крака по стръмния навес. На самия връх се извисяваше кълбо върху четири подпори, увенчано с кръст. Това бе най-свещеното място на Римокатолическата църква, вертикалната ос от самия център на купола, насочена право надолу към гробницата на свети Петър. Тя представляваше самата идея, върху която се крепеше начинанието. Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си. Когато първите бледи слънчеви лъчи осветяваха вътрешността на базиликата, Морети, верен слуга на папите, почти усещаше как Бог го потупва по рамото с пръст.

Както обикновено, той изгуби представа за времето. По-късно, при разпита от ватиканската полиция, не успя да си спомни точно колко време е прекарал отгоре на балдахина, преди да види предмета за пръв път. От високото той му заприлича на птица с прекършено крило. Предположи, че е нещо обичайно, брезент, оставен там от някой друг сампиетрино, или може би шал, изпуснат от някой турист. Те винаги губят вещите си, помисли си Морети, включително и неща, на които не им е мястото в църква.

Въпреки всичко, това трябваше да се разследва и Морети, изтръгнат от опиянението си, се завъртя предпазливо и започна продължителното си спускане към пода. Тръгна по напречния неф, но след няколко крачки осъзна, че предметът изобщо не е захвърлен шал или брезент. Приближавайки, видя засъхнала кръв по свещения мрамор на базиликата и очи, вперени нагоре в купола, не-виждащи - като на неговите четиристотин статуи.

- Господи - прошепна той, докато бързаше по нефа. - Моля те, помилуй бедната й душа.

Обществеността не разбра почти нищо за събитията, последвали непосредствено откритието на Николо Морети, защото те бяха извършени според най-строгата ватиканска традиция, в пълна секретност и с привкус на йезуитско лукавство. Например никой отвъд стените не разбра, че първият човек, когото Морети потърси, бе кардинал-протодяконът на базиликата, придирчив германец от Кьолн с изострено чувство за самосъхранение. Кардиналът беше прекарал тук достатъчно време, за да разпознае неприятностите веднага, което обяснява защо не си направи труда да докладва на полицията за инцидента, предпочитайки да извика истинския пазител на закона във Ватикана.

Пет минути по-късно Николо Морети стана свидетел на необикновена сцена - как личният секретар на Негово Светейшество папа Павел VII пребърква джобовете на мъртвата жена на пода в базиликата. Монсеньорът извади един предмет и тръгна към Апостолическия дворец. Докато стигне до канцеларията си, той вече бе задвижил нещата. Трябваше да се проведат две разследвания, заключи той, едно за пред обществото и едно за самия него. А за да може частното разследване да бъде успешно, то трябваше да се проведе от доверен и дискретен човек. Не е изненадващо, че монсеньорът избра за тази цел човек, който толкова приличаше на него. Един паднал ангел в черно. Един грешник в града на светците.

ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ

Реставраторът тихо се облече на тъмно, за да не събуди жената. Легнала така, с разрошената си кестенява коса и разтворени устни, тя му напомни за „Спяща гола жена“ от Модиляни. Той остави заредената берета на леглото до нея. После дръпна юргана, разкривайки пищните й, заоблени гърди, и шедьовърът беше завършен.

Някъде заби църковна камбана. От завивките се надигна ръка, топла и набраздена от съня, и дръпна реставратора надолу. Жената го целуна, както винаги, със затворени очи. Косата й ухаеше на ванилия. По устните й се усещаха леки следи от виното, което пи предната вечер в един ресторант на хълма Авентин.

Жената го пусна, промърмори нещо неразбираемо и отново се унесе. Реставраторът я зави. После пъхна друга берета в колана на избелелите си дънки и излезе от апартамента. Паважът на Виа Грегориана блестеше на слабата светлина като току-що лакирана картина. Реставраторът постоя за миг пред прага на сградата, преструвайки се, че проверява нещо в мобилния си телефон. Трябваха му само няколко секунди да забележи мъжа, който го наблюдаваше иззад волана на паркирания седан „Ланча“. Той му махна приятелски - жест на тежка професионална обида, и тръгна към църквата „Тринита дей Монти“

Най-отгоре на Испанските стълби стара гатара 1 пускаше остатъци от храна на множеството мършави римски котки, които се въртяха в краката й. Облечена в парцали-во палто и забрадка, тя проследи реставратора с поглед предпазливо, докато той слизаше по площада. Среден на ръст, не повече от метър и седемдесет, той беше слаб като велосипедист. Лицето му бе издължено и се стесняваше към брадичката, с широки скули и тънък и изсечен като от дърво нос. Очите му искряха в неестествен нюанс на зеленото; косата му беше тъмна и посребрена по слепоочията. Чертите на лицето му можеха да се дължат на множество вероятни потекла, а реставраторът владееше достатъчно езици, за да се възползва максимално от това. През дългата си кариера той бе работил в Италия и другаде под множество псевдоними и националности. Италианските тайни служби, знаейки за миналите му подвизи, се опитаха да попречат на влизането му в страната, но отстъпиха след дискретната намеса на Светия престол. Поради причини, които никога не станаха обществено достояние, преди няколко години реставраторът прекара известно време във Ватикана, когато тя бе атакувана от ислямски терористи. В онзи ден бяха убити повече от седемстотин души, сред които четирима кардинали и осмина епископи от Курията. Самият папа бе леко ранен. Можеше да се нареди сред мъртвите, ако реставраторът не беше го предпазил от изстрела от ръчен противотанков гранатомет и не беше го отнесъл на безопасно място.