Даниъл Силва - Изповедникът

— Няма да се сърди вечно.

— Ако не си забелязал, и аз няма да живея вечно. — Шамрон набоде хапка и бавно задъвка. — Как е Анна?

— Предполагам, че е добре. Не съм се чувал с нея от близо два месеца.

Шамрон се наведе напред и укорително го изгледа над очилата си.

— Моля те, кажи ми, че не си разбил сърцето на горката жена.

Габриел разбърка захарта в кафето си и избегна настойчивия му поглед. Анна Ролф … Световноизвестна концертираща цигуларка и дъщеря на богатия швейцарски банкер Август Ролф. Година по-рано Габриел й беше помогнал да открие убийците на баща си. Невъзможно бе да й спести неприятните обстоятелства около сделките на баща й по време на войната и източника на забележителната му колекция от картини на импресионисти и модернисти. Неусетно се влюби в темпераментната виртуозна музикантка. След операцията живя с нея шест месеца в уединената й вила на Португалското крайбрежие. Връзката им започна да се срива, когато Габриел й призна, че всеки път, когато се разхождат по улиците на селото, вижда сянката на съпругата си Леа… и дори в някои нощи, когато се любят, Леа сякаш присъства като мълчалива свидетелка на страстните им изживявания. Когато Франческо Тиеполо му предложи да участва в проекта „Сан Дзакария“, Габриел прие без колебание. Анна Ролф не се опита да го спре.

— Много съм привързан към нея, но не би се получило.

— Прекара ли поне известно време с теб във Венеция?

— Участва в благотворителен концерт в църквата „Фрари“. Остана при мен два дни. Но това само влоши нещата.

Шамрон бавно угаси цигарата си.

— Мисля, че отчасти аз съм виновен. Тласнах те към тази връзка, преди да си готов.

Както винаги при подобни случаи, Шамрон го попита дали наскоро е посещавал Леа. Габриел му разказа как, преди да дойде във Венеция, е отишъл в отдалечената психиатрична клиника в Южна Англия, как се поразходил с нея из градините и дори си направили пикник под оголените клони на един клен. Но докато говореше, умът му се намираше другаде: на малката уличка във Виена, недалеч от Юденплац; мястото, където бомба бе убила сина му; в ада, увредил тялото на Леа и отнел паметта й.

— Минаха дванайсет години, а тя все още не ме познава. Честно казано, понякога и аз не мога да я позная. — Габриел замълча за миг, после продължи: — Но не си дошъл тук, за да обсъждаме личния ми живот.

— Така е — въздъхна Шамрон. — Но личният ти живот е от значение. Ако все още бе сериозно обвързан с Анна Ролф, не бих поискал отново да работиш за мен… съвестта не би ми позволила.

— Нима някога съвестта ти се е намесвала, когато си искал да направиш нещо?

— Ето това е старият Габриел, когото познавам и обичам. — Шамрон хладно се усмихна. — Какво знаеш за убийството на Бенджамин?

— Само това, което прочетох в „Хералд Трибюн“. Според мюнхенската полиция е убит от неонацисти.

Шамрон изсумтя. Очевидно не бе съгласен с изводите на мюнхенската полиция, макар и неокончателни.

— Възможно е. Книгите на Бенджамин за холокоста го направиха крайно непопулярен сред много прослойки на германското общество, а и фактът, че е израелец, би могъл да го превърне в мишена. Но не съм убеден, че някакъв скинар е успял да го очисти. Нали разбираш, винаги, когато някой евреин е убит на територията на Германия, ставам неспокоен. Искам да узная повече от това, което мюнхенската полиция казва в официалните си изявления.

— Защо не изпратиш някой катса 21 21 Старши оперативен работник в Мосад. — Б.р. в Мюнхен да проведе разследване?

— Защото ще е подозрително, ако наш агент започне да задава въпроси. Освен това знаеш, че винаги предпочитам да действам скришом, отколкото явно.

— Какво си намислил?

— В близките два дни детективът, поел случая в Мюнхен, ще се срещне с полубрата на Бенджамин, Ехуд Ландау. След като осведоми Ландау за хода на разследването до момента, ще му позволи да огледа вещите на Бенджамин и да уреди изпращането им обратно в Израел.

— Ако не ме лъже паметта, Бенджамин няма полубрат.

— Вече има.

Шамрон сложи на масата израелски паспорт и го плъзна към Габриел с дланта си. Габриел повдигна корицата и видя собственото му лице да се взира в него от снимката. Погледна името: Ехуд Ландау.

— Ти си човекът с най-набитото око, когото познавам. Огледай апартамента. Виж дали има нещо, което не се връзва с обстановката. Ако можеш, отстрани всичко, заради което биха го свързали със Службата.

Габриел затвори паспорта, но не го взе от масата.