Даниъл Силва - Смърт във Виена

Ренате бръсна тънкия слой суграшица от парковата скамейка и двамата седнаха.

— Преди около два месеца Ели дойде при мен. Той ми разказа за Макс Клайн и за мъжа, когото е видял в кафе „Централ“ — хер Фогел. Най-малкото, което може да се каже, е, че бях скептична по този въпрос, но все пак реших да проверя нещата като услуга към Ели.

— Какво открихте?

— Името му е Лудвиг Фогел. Председател е на нещо, наречено Търговска и инвестиционна корпорация „Дунавска равнина“. Фирмата е основана в началото на шейсетте — няколко години след като Австрия излезе от следвоенната окупация. Фогел внася чужди стоки в Австрия и изпълнява функцията на представител и посредник на компании, особено немски и американски, които искат да развиват търговска дейност тук. Когато през 70-те години австрийската икономика се освободи, Фогел е бил в отлична позиция, за да се възползва напълно от ситуацията. Фирмата му е осигурила рисков капитал за стотици проекти. Сега той притежава мажоритарни дялове в редица от най-доходните австрийски корпорации.

— На колко години е той?

— Роден е в малко селце в Горна Австрия през 1925 година и е кръстен в местната католическа църква. Баща му е бил обикновен работник. Както изглежда, семейството е било доста бедно. По-малкият му брат е умрял от пневмония, когато Лудвиг е бил дванайсетгодишен. Две години по-късно е починала от скарлатина и майка му.

— Хиляда деветстотин двайсет и пета? Значи през 1942-а той е бил само на седемнайсет години — доста млад, за да бъде щурмбанфюрер от СС.

— Така е. А и съгласно информацията, която открих за военното му минало, той не е бил в СС.

— Каква информация?

Тя сниши глас и се наведе по-близо до него. Габриел долови аромата на сутрешното кафе в дъха й.

— В предишния си живот понякога считах за необходимо да се ровя в папките, събрани в Австрийския държавен архив. Все още имам връзки там, хора, които са готови да ми помогнат при подходящи обстоятелства. Обадих се на един от тях и човекът бе достатъчно любезен да ми направи копие от военното досие на Лудвиг Фогел.

— Вермахта?

Тя кимна утвърдително.

— Според документите в държавния архив, Фогел е бил мобилизиран в края на 1944 година, когато е бил на деветнайсет години, и е бил изпратен в Германия да защитава Райха. Той се е сражавал срещу руснаците в битката за Берлин и е съумял да оцелее. През последните часове на войната е избягал на запад и се е предал на американците. Бил е интерниран в американски военен лагер южно от Берлин, но е успял да се измъкне, връщайки се в Австрия. Фактът, че е избягал от американците, явно не му е попречил, защото от 1946-а до Държавния договор 19 19 Договор, с който се признава независимостта на Австрия. — Б.пр. от 1955 година Фогел е бил цивилен служител на американските окупационни власти.

Габриел я погледна косо.

— Американците? Каква работа е вършил?

— Започнал е като чиновник в щаба и накрая е работил като офицер за свръзка между американците и новото австрийско правителство.

— Женен? Деца?

Ренате поклати глава.

— Вечният ерген.

— Имал ли е някога неприятности? Някакви финансови злоупотреби? Граждански дела? Каквото и да е?

— Досието му е забележително чисто. Имам друг приятел в полицията. Бях го помолила да провери Фогел. Той не откри нищо, което в известен смисъл е доста необичайно. Виждате ли, почти всеки виден гражданин в Австрия има досие в полицията. Но не и Лудвиг Фогел.

— Какво знаете за политическите му убеждения?

Ренате Хофман дълго се взира в околността, преди да отговори:

— Зададох същия въпрос на мои познати, които работят в едни от най-радикалните виенски вестници и списания, онези, които отказват да се, придържат към правителствената линия. Оказа се, че Лудвиг Фогел е най-големият финансов поддръжник на Австрийската национална партия. Всъщност той практически е финансирал кампанията на самия Петер Мецлер. — Тя замълча за момент, преди да запали цигара. Ръката й потреперваше от студа. — Не знам дали сте следили предизборната кампания тук, но ако не се променят кардинално нещата през следващите три седмици, Петер Мецлер ще бъде следващият канцлер на Австрия.

Габриел седеше мълчаливо, обмисляйки информацията, която току-що бе получил. Ренате Хофман дръпна само веднъж от цигарата си и я захвърли в мокрия мръсен сняг.

— Попитахте ме защо излизаме навън в такова време, господин Аргов. Сега знаете защо.

Тя стана без предупреждение и тръгна. Габриел се изправи и я последва. Успокой се — помисли си той. Интересна теория, примамлива съвкупност от обстоятелства, но няма никакви доказателства. Според досиетата от държавния архив, Лудвиг Фогел вероятно не може да бъде човекът, който Макс Клайн твърди, че е.