Даниъл Силва - Агентът

Той отвори вратата и направи крачка навън, после се обърна и погледна още веднъж Габриел.

— Мисля, че скоро и ти ще станеш шахид . Ако приемеш исляма, преди да умреш, мястото ти в рая е гарантирано. Мога да ти помогна, ако искаш. Процедурата е съвсем проста.

Отговор не последва, затова Фаваз затвори вратата и я заключи. Габриел затвори очи. „Две плюс две прави четири — помисли си той. — Две плюс две прави четири“.

Коледа, 4:15 ч.

— Мисля, че открих нещо.

Греъм Сиймор вдигна поглед. Беше Дина Сарид. Той посочи към празния стол до бюрото му. Тя остана права.

— Според записите на „Бритиш Телеком“, през последните осемнайсет месеца от телефона в къщата на Нортъмбърланд Роуд са били проведени двадесет и седем разговора до телефон, който се намира на Реджиналд Стрийт номер 14 в Лутън. Пет от тези разговора са били осъществени след изчезването на Елизабет Холтън.

Греъм се намръщи. Лутън — населено с множество мюсюлмани северно предградие на Лондон — беше един от най-големите проблеми на МИ5.

— Продължавайте — рече той.

— Според вашата матрица, телефонът в Лутън се намира в дома на мъж на име Набил Елбадри. Господин Елбадри се занимава с внос, износ и други стопански дейности. Не фигурира в нито един от списъците ви с известни симпатизанти на терористи и активисти на джихад.

— Е, и?

— Когато попаднах на името му преди няколко минути, бях сигурна, че вече съм го виждала някъде.

— Къде?

— В секретни досиета на „Мечът на Аллах“, които получихме от Египетската служба за сигурност.

Сиймор усети парене в стомаха си.

— Продължавайте, госпожице Сарид.

— Преди пет години египтяните са арестували в Кайро мъж на име Кемел Елбадри. По време на разпитите в затворническия комплекс „Тора“ той е признал, че е участвал в няколко операции на „Мечът на Аллах“ в Египет.

— Какво общо има това с Набил Елбадри от Лутън?

— Според досието на Кемел, той има брат на име Набил, който е емигрирал в Англия през 1987 година. Това съвпада с информацията в имиграционното досие на Набил Елбадри.

— Кемел още ли е в затвора?

— Мъртъв е.

— Екзекутиран?

— Не става ясно.

Греъм Сиймор се изправи и призова присъстващите в оперативния център да запазят тишина.

— Набил Елбадри — извика той. — Реджиналд Стрийт номер 14, Лутън. Искам да знам всичко, което може да се разбере, за този мъж и бизнес интересите му. Очаквам резултат в рамките на пет минути.

После погледна девойката. Тя кимна и се върна с накуцване в заседателната зала.

Момчетата в черно дойдоха за него десет минути след като Ишак напусна килията. Докато го водеха нагоре по тесните стълби, Габриел се подготви за още един побой. Вместо това, щом го въведоха в склада, те го сложиха да седне върху един сгъваем алуминиев стол.

Той погледна право напред и видя обектива на видеокамера. Младият Фаваз, който сега играеше ролята на режисьор и оператор, нареди на четиримата мъже в черно да застанат зад Алон. Трима от тях носеха автомати „Хеклер и Кох“. Четвъртият държеше заплашително нож. Габриел знаеше, че времето му още не е дошло. Ръцете му бяха закопчани отпред. На неверниците, които трябваше да изтърпят дълбокото унижение да бъдат обезглавени, винаги им закопчаваха ръцете отзад.

Ишак направи известни промени в реквизита, после излезе иззад камерата и даде сценария на Алон. Той погледна надолу. Сетне, като актьор, недоволен от репликите си, се опита да му го върне.

— Прочети го! — заповяда му Фаваз.

— Няма — отговори спокойно Габриел.

— Прочети го или ще те убия още сега.

Алон пусна сценария на земята.

На екипа за бързо реагиране на Греъм Сиймор му трябваха десет минути, за да изготви подробен опис на всички бизнес дейности и имоти, регистрирани на името на Набил Елбадри от Реджиналд Стрийт, Лутън. Очите на Сиймор се спряха по средата на списъка. Една компания, в която Елбадри беше миноритарен съдружник, притежаваше склад на Уест Док Стрийт в Харич, недалеч от фериботния пристан. Той стана от мястото си и отиде бързо до картата. Харич се намираше на приблизително шейсет километра от мястото, където есекската полиция беше намерила изоставената лодка. Сиймор се върна на бюрото си и се обади в израелския команден пункт в Кенсингтън.

Ишак вдигна падналите страници и след като се успокои, прочете изявлението от името на Габриел. Алон бил извършил множество престъпления срещу палестинците и мюсюлманите, заяви Фаваз, и заради тях скоро щял да се изправи пред справедливия съд на „Мечът на Аллах“. Габриел не изслуша докрай списъка с греховете си. Вместо това се загледа в пода на склада и се запита защо Ишак не си бе направил труда да скрие лицето си, преди да застане пред камерата. Отговорът, разбира се, му беше известен: младият Фаваз искаше да стане мъченик и възнамеряваше да умре заедно с него.