Даниъл Силва - Аферата Рембранд

— Има основателна причина холандците да са такива полиглоти. Собственият им език е напълно неразбираем.

— Поне нещо успя ли да схванеш?

— Немалко. Купувач на картината през 1919 г. е бил банкер на име Андрес ван Гелдер. Вероятно е понесъл тежки удари при Голямата депресия. Когато я е продал през трийсет и шеста, го е направил при значителни загуби.

— А следващият?

— Казвал се е Якоб Херцфелд.

— Нима холандците кръщават децата си Якоб?!

— Обикновено се произнася Якобус.

— Значи е бил евреин?

— Възможно е.

— Кога е следващата покупка?

— През шейсет и четвърта от галерия „Хофман“ в Люцерн.

— В Швейцария?! Че защо Якоб Херцфелд я е продал чак там?

— Според мен не го е сторил той.

— Защо смяташ така?

— Защото, освен ако Якоб Херцфелд не е бил невероятен късметлия, едва ли е бил още жив през шейсет и четвърта. Което пък означава, че изглежда, току-що попаднахме на доста значима пробойна в произхода на тази картина.

— И сега какво ще правим?

Габриел пъхна документите обратно в плика.

— Ще открием какво се е случило с него.

Масленото платно Портрет на млада жена , сто и четири на осемдесет и шест сантиметра, бе нарисувано в просторна къща на запад от историческия център на Амстердам. През 1639 г. Рембранд закупил този имот за тринайсет хиляди гулдена — огромна сума даже за художник от неговия ранг, която впоследствие вероятно довела до финансовия му крах. През онези години улицата била известна като Синт Антонисбрестраат. След време, заради демографските промени в квартала, градските власти я преименували на Йоденбрестраат, което означава „Еврейският булевард“. Защо му е трябвало на Рембранд да си купува имот тъкмо на такова място, си остава предмет на догадки. Дали защото е таил някакъв афинитет към юдаизма? Или пък е избрал мястото, понеже в този квартал са живели още много художници и колекционери? Каквато и да е причината, едно нещо остава извън всякакво съмнение. Най-великият художник от Златния век на Холандия е живял и е творил сред амстердамските евреи.

Малко след смъртта на Рембранд близо до другия край на Йоденбрестраат, около Висерплейн и Мейерплейн, били издигнати няколко големи синагоги. Червените тухлени сгради някак си съумели да оцелеят през нацистката окупация на Нидерландия — за разлика от повечето им обитатели, които се събирали там за молитва. В комплекса от четири стари ашкеназки синагоги се е сгушил и основният пазител на тези отвратителни спомени — Еврейският исторически музей. След като премина през металодетекторите на входа, Габриел поиска да го упътят към изследователския отдел на музея и бе насочен към най-ниското ниво. Мястото беше модерно оборудвано, доста чисто и ярко осветено. Имаше дълги работни маси и вътрешна вита стълба, която водеше към горните архиви. Предвид късния час, сега тук нямаше почти никого, с изключение на един архивист — висок мъж с червеникаворуса коса в началото на четирийсетте.

Без да влиза в подробности, Габриел обясни, че се нуждае от информация за човек на име Якоб Херцфелд. Архивистът се поинтересува как точно се изписва името, а после застана пред един компютърен терминал. Едно кликване на мишката извика страница с търсачката на музейния архив. Червенокосият въведе първо фамилията, а после малкото име на Якоб Херцфелд и отново кликна с мишката.

— Ето го. Якоб Херцфелд, роден в Амстердам през март 1896 г., загинал в Аушвиц през март 1943 г. Съпругата му и дъщеря му са убити по същото време. Детето е било само на девет години. — Архивистът изгледа Габриел през рамо. — Изглежда, били са заможни. Живеели са на хубав адрес на улица „Плантаге Миденлан“. Съвсем наблизо е. Само трябва да прекосите Вертхейм Парк.

— Има ли начин да разберем дали има живи наследници?

— От тази база данни — не. Но ще погледна в другия архив.

Чиновникът се скри зад една врата. Киара заразглежда купчините документи, докато Габриел седна пред компютъра и се зачете в имената на мъртъвците. Саломон Вас, роден в Амстердам на 31 май 1932 г., убит в Собибор на 14 май 1943 г.; Алида Спиер, родена в Ротердам на 20 септември 1915 г., убита в Аушвиц на 30 септември 1942 г.; Сара да Силва Роса, родена в Амстердам на 8 април 1930 г., убита в Аушвиц на 15 октомври 1942 г… Бяха само три от общо 110 000 имена на холандски евреи, затворени в товарни вагони и изпратени на изток за унищожение и кремация. Не повече от една пета от холандските евреи бяха преживели войната — най-ниският процент от всички западни страни, окупирани от германците. Няколко фактора бяха допринесли за смъртността по време на холандския холокост, като не на последно място сред тях се оказваше ентусиазираната подкрепа на този германски проект от голяма част на холандското общество. Като се започне от полицаите, които арестуваха евреите, до железопътните работници, които ги транспортираха към смъртта, до обикновените граждани, проявяващи активност на почти всеки етап от целия процес. Основният двигател зад идеята за „окончателното решение“ 3 3 Die Endlösung der Judenfrage (нем.) — „Окончателно решение на еврейския въпрос“ — евфемистичен израз за плана за системното и пълно изтребление на евреите, изработен през 1941 г. от Хайнрих Химлер по препоръка на райхсмаршал Гьоринг. — Б.пр. — Адолф Айхман, по-късно щеше да каже за своите местни сътрудници: „Беше истинско удоволствие да се работи с тях“.