Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Прехвърлиха се през перилата, притаиха се в сянката на една спасителна лодка, свалиха екипировката и я скриха зад нея.

— Прекалено е тихо — прошепна Букър.

Мърсър се съгласи. Тези типове притежаваха кристалите от почти цял ден. Би трябвало да се готвят да ги използват, но нямаше признаци за това. Той извади стария колт и го зареди. После прошепна:

— Не разбирам. Нощта е идеална. Защо поне не провеждат подготовка на апаратурата?

Бук сви рамене. Освен звука на някоя отваряща се врата под палубата не долавяха никакво движение.

Внезапно мелодичен тон проряза тишината от високоговорителите на кораба.

— Votre attention s’il vous plait — чу се мъжки глас.

Благодарение на дванайсетте години, прекарани в Западна Африка — първите дванайсет години от живота му, — френският бе единственият чужд език, който Мърсър говореше добре, макар че един истински французин би определил произношението му като ужасно.

Съобщението приключи и той преведе на Букър:

— Започват десетминутно предстартово броене за първия изпитателен тест с истинските камъни. Персоналът, който все още е на палубата, трябва да я напусне незабавно. Всички електронни уреди трябва да бъдат изключени. Всички техници от реактора да заемат местата си.

Съобщението приключи и Мърсър добави:

— Малко избърза с това твое „прекалено е тихо“. Можехме просто да се промъкнем на борда, да откраднем камъните и да приключим с тая работа.

Бук сви рамене.

— Знаеш, че обичам драматизма. Хубаво е, когато има обратно броене и прочее тъпотии.

Не им бе стигнало времето да открият схемата на „Академик Жуковски“, но бяха изучили плановете на един товарен кораб с подобна конструкция. Знаеха в кое от помещенията най-вероятно се намира центърът за управление и предполагаха, че оттам енергията на атомните реактори ще бъде насочвана и преобразувана под някаква форма на лъчева радиация. Джейсън смяташе, че там ще е и най-вероятното местонахождение на камъните, за да може енергията да се канализира през тях и в края на краищата да се насочва към атмосферата.

Букър поведе Мърсър към вратата, където по-рано един от членовете на екипажа бе излязъл да пуши. Светлината във вътрешността на кораба бе приглушена до червеникавите аварийни лампи и докато стояха и се ослушваха, вентилацията в коридорите също бе спряна. Това, което не знаеха, бе как е организирана охраната на кораба. Фактът, че не виждат въоръжени хора по палубата, не означаваше, че такива няма.

Влязоха и тръгнаха по боядисания в зелено коридор. Нямаха намерение да претърсват целия кораб и затова игнорираха затворените врати, покрай които минаваха, и проверяваха само откритите помещения. Натъкнаха се на техник, който поправяше нещо в една баня. Беше коленичил и отвърташе някаква тръба на стената. Обърна се, когато се появиха на прага, но не можа да произнесе нито дума, тъй като Букър го повали с удар с приклад в тила. Ударът бе добре премерен и мъжът просто се свлече на пода и затвори очи.

Сайкс завърза китките му зад гърба и двамата продължиха.

Малко по-късно говорителите отново оживяха с мелодичния сигнал и гласът обяви:

— Huit minutes.

Мърсър показа осем пръста на Букър. Определено не разполагаха с много време.

Зад тях се отвори врата. Мърсър се обърна и видя, че от каютата излиза мъж, следван от още двама. Беше твърде далече и тъмно, за да ги разгледа добре. Докато преценяваше представляват ли опасност, единият от мъжете го забеляза. Вероятно имаше някакви разпоредби за присъствието или отсъствието на персонал на определени места, защото им извика да спрат и след секунда тримата посегнаха към оръжията си.

Мърсър пусна два бързи изстрела и мъжете се прибраха в каютата.

— Давай! — извика той на Букър — Аз ще ги задържа. Ти спри експеримента.

Сайкс хукна по коридора, а Мърсър се долепи до стената зад плетеница от вертикални тръби, протегнал пистолета и готов за стрелба.

Внезапно коридорът се изпълни с дъжд от олово и огнени отблясъци — някой изпразваше цял пълнител към него. Пукотевицата бе оглушителна, но нито един от куршумите не прелетя близо до Мърсър. Той пусна нови два куршума, за да съобщи на пазачите, че не са го уцелили, ала позицията му не бе особено сигурна и се наложи да отстъпи. Стигна до друг коридор, който водеше към стълбище. Спусна се по него и се озова в друг коридор, на следващата палуба.

В този момент зазвуча аларма.

Мърсър се надяваше, че бъркотията ще ги принуди да отложат експеримента, докато преценят и неутрализират заплахата, ала нямаше как да знае дали наистина ще стане така. Коридорът, в който се намираше, наподобяваше стоманена тръба с метална решетка за под, а отдолу се виждаха някакви машини. Беше много задушно. Някъде напред се чуваше свистенето на изпускана пара. Всичко това му приличаше на завод от средата на миналия век.