Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Мърсър, какво става? — попита недоволно Джордан. Беше бледа и трепереше и той осъзна, че вероятно има температура. — Кой е този?

— Съжалявам. Това е моят… ъ-ъ… моят… — Мърсър спря, мъчеше се да реши как да обрисува своя приятел. — Хари Уайт.

Старият донжуан не пропусна да се възползва от предоставилата се възможност.

— Бях неговият Хари Уайт. Отсега нататък ще съм вашият.

— Хари — продължи Мърсър. — Това е Джордан Уейсман. Израснала е с Ейб Джейкъбс.

Въпреки че беше на градус Хари долови посланието в гласа на Мърсър.

— Какво е станало?

— Ейб е мъртъв — отвърна Мърсър и усети, че клепачите му натежават. Умората си казваше тежката дума. Събудиха се и болките по тялото му от двудневните усилия. — Застреляха го в Минесота. Лабораторията му в Охайо беше взривена, запалиха и къщата му. Нападателите на няколко пъти едва не се разправиха и с мен и Джордан.

— О, божичко! — възкликна Хари. — Срещали сме се само веднъж, но харесвах стареца. — Хари сякаш бе забравил, че Ейб Джейкъбс беше с десет години по-млад от него. Всъщност той бе два пъти по-възрастен от Мърсър, но кой знае защо се държеше с него като с връстник.

Уайт извади от джоба си смачкан пакет честърфийлд и понечи да запали, но забеляза неодобрителния поглед на Мърсър и побърза да прибере цигарите и запалката.

— Джордан — обърна се Мърсър към момичето, — дай ми няколко минути да проверя дали някой от гостите не е забравил да си тръгне и после ще можеш да си легнеш. Трябва да вземеш нещо за болката, инак няма да можеш да заспиш. Ще ти намеря и ибупрофен за температурата.

Тя не отговори. Очите ѝ, блестящи и дръзки, сега бяха помътнели и посърнали. В тях се мярна искрица на любопитство едва когато зърна някакво движение по коридора. Нещо излезе от кухнята и се стрелна надолу по стълбите. Движението беше придружено от дращенето на някакви твърди неща по мраморния под. От сенките се показа някакво същество, което можеше да се определи като чанта за голф с четири къси крачета. Отзад имаше полувирната опашка, а отпред стърчеше глава със сребриста муцуна с дължината на папагалски клюн и две огромни очи, които оглеждаха всичко наоколо.

— Това басет ли е? — попита тя и посочи кучето.

— Това е Драг — полубасет-полупрахосмукачка — заяви гордо Хари. — Драг, ела тук, момчето ми, и се запознай с бъдещата си мащеха.

Почти двайсет години по-млад, Мърсър се бе запознал с Хари на бара в „Тини“ още първата вечер, след като се премести в квартала, когато бе излязъл да се поразведри след разопаковането на багажа. След десет години Хари се бе натъкнал на скитащия се по улиците Драг. Мърсър винаги бе смятал, че е изтеглил късата клечка в тази сделка, докато краставото псе бе спечелило лотарията на живота си, особено след като наскоро Хари бе принуден да напусне апартамента си, когато сградата бе определена за събаряне и всички наематели бяха изгонени. От пет месеца Драг и Хари бяха гости на Мърсър и тъй като Хари все обещаваше някой ден да си потърси друго жилище, а Драг не изглеждаше особено ентусиазиран да се мести, Мърсър подозираше, че двамата са станали негови постоянни квартиранти.

Драг изприпка при Джордан и тя клекна и протегна ръка. Благодарение на чувствителния си нос кучето вече бе определило, че тя не представлява заплаха, макар да е лишена от някои примамливи миризми на храна, и затова пренебрегна ръката ѝ, пльосна се пред нея като морж и откри възпълното си шкембе, за да бъде обект на внимание.

— Много е сладък — каза Джордан, която като че ли се пробуждаше от унеса си, и гривните на ръката ѝ затракаха, докато чешеше Драг по корема, а той мърдаше крачета в израз на неизмеримо удоволствие.

— Не му позволявай да чуе това от теб, иначе никога няма да се отървеш — предупреди я Хари. — Стопанинът няма ли си друга работа?

Мърсър го изруга полугласно и се качи по витата стълба към втория етаж, докато неговият осемдесетгодишен приятел и разнеженото куче помагаха на Джордан да забрави неприятните преживявания. Никога досега не бе изпитвал подобна благодарност към невероятната двойка.

Малцина имат представа за това колко страшен може да е светът на тероризма и Джордан току-що бе получила своята лична доза. Хората го виждат по телевизията или четат за него в новините, но е различно, когато се сблъскаш лице в лице с него, защото той вече не е нещо абстрактно, което се случва на другите. Оръжията са създадени, за да убиват, експлозиите — да разкъсват тялото ти, и дори и да оцелееш, ще бъдеш променен завинаги. Това е една от скритите цели на тероризма — да остави след себе си душевни белези и никога вече да не се чувстваш в безопасност. Винаги да се боиш от светлината. Единственото спасение за оцелелите е да му се опълчат, за да покажат на терористите, че не са склонни да бъдат превръщани в жертви. Старецът и неговата жизнерадостна четирикрака торба от кожа, кокали и тлъстини помагаха несъзнателно на Джордан да измине обратния път от мрака и Мърсър знаеше, че не би могла да попадне в по-добри ръце — тези двамата го бяха правили много повече от веднъж, за да си спомня точния брой.