Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Проблемът със съвременната наука, замисли се той, бе, че тя бе станала толкова тясно специализирана, та геолог като него нямаше ни най-малка представа какво се случва в сферата на климатологията. И двете науки бяха земни, ала пътищата им се бяха раздалечили толкова, че доколкото знаеше, мъжете и жените долу можеха да се занимават с вуду магии и заклинания.

Не, интересът на Мърсър не бе към научните изследвания, а към Ейбрахам Джейкъбс. Джейкъбс бе един от факултетските съветници на екипа, доскорошен известен преподавател от държавния университет „Пен“, а после в „Карнеги Мелън“, сега пенсиониран консултант, работещ за малък частен колеж в Източно Охайо. Джейкъбс бе научен ръководител на Мърсър по време на обучението му в университета „Пен“, където той бе защитил докторат по геология.

Когато го питаха за миналото му, Мърсър обичаше да се хвали, че е афроамериканец. Хората поглеждаха бялата му кожа и светлосивите очи и обикновено повдигаха въпросително вежди и тогава Мърсър им обясняваше, че е роден в Африка, от баща американец и майка белгийка. Родителите му бяха убити при едно забравено въстание в страна, която тогава се наричаше Заир, и той бе отгледан от баба си и дядо си. Те бяха чудесни хора и се грижеха за всички негови детски нужди, но тъкмо Ейб Джейкъбс бе човекът, заел в живота на Мърсър ролята на баща.

Двамата се разделиха, след като кариерата на Мърсър пое рязко нагоре, и се събраха отново след няколко години. Оттогава наставникът и успелият ученик полагаха усилия да се срещат поне веднъж в годината. Бе изминала година и половина от последната им среща и Мърсър изпитваше нарастващо чувство за вина, още повече след като ежемесечните им телефонни разговори се бяха превърнали в скучни размени на сведения. Тъкмо затова сега крачеше енергично и нетърпеливо в тъмния тунел.

Бе приел предложението да преподава минно спасяване в Лейстърската дупка, защото знаеше, че Ейб също ще е тук, за да помага в научните изследвания. При последния им разговор Ейб му бе съобщил, че пристига днес, докато останалите членове на групата бяха дошли преди седмица за да монтират оборудването.

Мърсър стигна до едно осветено кръстовище, откъдето тръгваха няколко тунела. Тук бе вторият асансьор, метална клетка зад стоманена разгъваща се врата, който работеше единствено благодарение на факта, че галериите на горните нива се използваха за складови помещения заради постоянната им температура. На долните нива въздухът бе твърде влажен, за да е подходящ за склад.

Мърсър стъпи върху мрежестия под на асансьора и дръпна вратата. Под краката му цареше непрогледен мрак, който сякаш жадуваше да го погълне. Мърсър завъртя ръчката на пулта, асансьорът се разклати с поскърцване и започна да се спуска. Стига да пожелаеше, Мърсър можеше да протегне ръка и да докосне неравната скална стена. Шахтата бе грубо издялана и Мърсър често си мислеше, че който и да я е издълбал, е бил първият човек, видял някога всеки един от тези камъни. Още едно потвърждение на факта, че човечеството не е нищо повече от кратко проблясване върху скалата на геоложкия часовник.

Спусна се още сто и петдесет метра. По мъждивата светлина, проникваща отдолу, определи, че приближава най-дълбоката мрежа от тунели в мината. Повдигна ръчката, за да забави скоростта на асансьора, и я завъртя докрай, когато подът се изравни с поредната врата. За разлика от обществените асансьори с техните обезопасителни спирачки, този се заклатушка няколко секунди — усещане, което новаците намираха за доста неприятно. Мърсър застина неподвижно, докато напрежението на дългото над петстотин метра въже се изравни, дръпна внимателно вратата и пристъпи в тунела.

Имаше две дарби по рождение. Едната бе почти фотографската памет, а другата — пространственият усет, който му помагаше да се ориентира в триизмерните лабиринти на подземните галерии, както и да се движи из тях без опасение, че ще се изгуби.

За разлика от нивото, на което провеждаше занятията си, тук имаше доста прибори, скупчени близо до асансьора. Главният асансьор бе на четвърт миля и би могъл с лекота да вдига тежките кофи с руда, вадени навремето от галериите, както и тежките машини, спускани и издигани редовно. Ала кой знае защо учените предпочитаха да използват този значително по-малък и неудобен асансьор за пренасяне на снаряжението си.

Мърсър видя, че са свалили дори три-четири колички за голф и няколко двуколесни сегуея с гуми с големи грайфери. Бяха включени в зарядната станция, свързана с основното минно електрозахранване.