Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Том искаше да му запалят лампата, но допълнителната светлина не е приоритет за жертвата — продължи той. — Ще го накара да се почувства по-уверен, но няма да му спаси живота. От вас се очаква да прецените обстановката, стабилността на скалата, нивото на газовете, медицинското състояние на пострадалия. Това са нещата, с които трябва да се заемете първо.

— Ако запомните нещо от този учебен семинар, това ще са следните два постулата. — В гласа на Мърсър се доловиха сериозни нотки. — Първият е да се благодарите на бога, че не сте китайски миньор. — Думите му предизвикаха сподавен смях, тъй като в часовете по теория бяха обсъждали ужасите на китайската рудодобивна индустрия. — Но сериозно, помнете, че ако някога ви повикат да приложите уменията си, значи ваш събрат миньор е преживял най-лошия ден в живота си… и че неговият живот е във вашите ръце. Не влошавайте още повече положението, като забравите какво сте научили.

Остави ги няколко секунди да обмислят казаното, после плесна с ръце, за да наруши мълчанието.

— Добре, научих ви поне на основите и въпреки няколко гафа, които не бяха bullsheet, Ханс… всички преминахте успешно курса. — Избухнаха аплодисменти. — И — продължи Мърсър — това означава, че вечерята е от мен.

Миньорите нададоха възторжени възгласи, въпреки че тукашната кръчма бе само натруфен долнопробен китайски ресторант. На бара обаче имаше трийсет вида наливна бира, достатъчно студена за пресъхналите им гърла.

Всички наставаха, шумни като деца, напускащи класната стая. Мърсър остана загледан след тях.

Преподаването на миньорска спасителна техника не бе основното му занимание. Мърсър бе известен геолог и минен инженер. Основно се прехранваше като волнонаемен специалист на големи рудодобивни компании, нуждаещи се от второ мнение преди да хвърлят милиони долари, за да отворят някоя шахта, или когато им трябваше съвет, за да увеличат печалбите на вече работеща мина. Зад гърба му стояха немалко открити от него богати залежи в цялата гама от боксит до алуминий, или екзотични като сапфирите от една мина в Индия, която предлагаше на пазара най-големите и красиви скъпоценни камъни, намирани някога. Службата му го бе отвеждала до почти всички краища на планетата и го бе направила богат, но той бе от онези заможни мъже, които не забравят корените на своя успех. Изпитваше отговорност към професията си и се опитваше да предаде опита си на други. Заплащането му за проведения в Минесота курс например щеше да е една десета от средствата, които печелеше от консултации. Но някои неща в живота не са свързани само с пари.

— Доктор Мърсър.

— Само Мърсър, Том — каза той на мъжа, който не бе излязъл с групата. — Доктор е титла, към която прибягвам когато ми трябва резервация за ресторант.

— Исках само да ви благодаря за всичко. Беше много интересно.

— Ако трябва да съм честен, искрено се надявам никога да не ви се наложи да прилагате наученото.

На събеседника му му бяха нужни няколко секунди, за да схване казаното.

— И аз се надявам на същото. Благодаря ви. — Стиснаха си ръцете. Том Роджърс се обърна и тръгна през галерията към мястото, където се спускаше асансьорът. Мърсър остана на място. — Идвате ли?

— Не — отвърна Мърсър. — Ще прескоча да видя какво прави научната група, която е наела друга част на мината. Ще се видим в ресторанта.

Мърсър свърна в страничната галерия и спря генератора, който захранваше осветлението и хладилника. Обгърнаха го пълна тишина и непрогледен мрак. Това бе истинско изключване на сетивата — странно и неприятно преживяване, което повечето хора не можеха да изтърпят дори няколко минути. Мнозина изпадаха в паника след секунди. Мърсър би могъл да остане тук цяла вечност. Включи челната светлина и тръгна навътре в тунела, далече от хората, които бяха изчезнали зад ъгъла. Те се бяха насочили към главната асансьорна шахта. Мърсър се отправи към спомагателната. Стъпките му отекваха едва чуто въпреки обкованите с налчета подметки.

Всъщност научната група не беше основният му интерес. Бяха дошли тук, в мината Лейстър, за да провеждат изследвания върху климатичните промени и космическите лъчи. Нуждаеха се от подземие, а точно тази мина бе разположена под дебел стотици метри пласт от желязо. Рудните залежи нямаха особена пазарна стойност, но действаха като изолатор на определени галактически лъчения, докато с лекота пропускаха други. Всичко това бе някак досадно и встрани от полето на неговите познания.