Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Младият бунтовник вече беше убил трима души днес, но искаше още. Приятелят му Сими щеше да изреже шест нови резки на приклада на автомата си. Той скочи в изкопа и хукна по лабиринта, търсеше белите хора.

Изведнъж видя, че обикновено спокойната вода се плиска в стената на канала. Значи бяха близо. Хлапакът затича по-бързо. Гумените му сандали шляпаха досами ръба на рова. Зави зад следващия ъгъл и ги видя. Бяха долу и тичаха към него. Краката им шляпаха във водата, главите им бяха наведени.

Той спря и се приготви да стреля — и изведнъж нещо го удари в рамото. Краката му се плъзнаха, но докато падаше, успя да се извърти и да се вкопчи в пръстта. Свлече се в изкопа. Автоматът се заклещи под гърдите му.

Мърсър спря и вдигна пистолета, но се поколеба дали да стреля в беззащитното ранено момче. Кой знае колко хора беше убило това дете войник, колко жени беше изнасилило и колко страдания беше причинило! В този момент обаче това нямаше значение. Мърсър не можеше да го застреля хладнокръвно. Хукна и сграбчи тънкия му глезен. Бунтовникът изкрещя на другарите си, но Мърсър го дръпна долу.

Хлапакът цамбурна във водата и Мърсър заби юмрук в лицето му и му счупи носа и поне няколко зъба. Момчето се отпусна. Щеше да е в безсъзнание поне час. Мърсър го нагласи така, че да не се удави, прибра пистолета в плоския кобур, зашит отзад на кръста му, и взе автомата.

Кой ли беше прострелял хлапето? Възможно ли беше в района да има правителствени войски? Те ли бяха застреляли втория бунтовник, докато двамата с Кали бяха приковани на открито? Мърсър беше сигурен, че вторият му изстрел не е улучил целта.

Над лицето му премина сянка. Той се обърна и стреля, без да прикладва. Първите два куршума разпръснаха пръстта от ръба на изкопа, но останалите три пробиха уголемяващи се тъмночервени дупки в гърдите на друг бунтовник. Миг по-късно трети боец се наведе в рова, насочи оръжието си и осея канала с куршуми.

Автоматът в ръцете му подскачаше и изстрелите бяха неточни. Мърсър и Кали побягнаха към следващия ъгъл. Зад тях се разнесе отчаян вик: бунтовникът бе надникнал в мината и бе видял облака кръв, образуващ! се около приятеля му. Дотърчаха още трима и всички заедно скочиха в изкопа и хукнаха след белите.

Мърсър и Кали тичаха, хванати за ръце, придържаха се към късите отсечки на канала и завиваха ту наляво, ту надясно, за да се скрият, но Мърсър знаеше, че лесно могат да ги проследят. На следващия завой той бутна Кали пред себе си и се долепи до стената. Бунтовниците не се стараеха да се движат тихо и идваха като атакуващи крокодили. Мърсър изчака още две секунди и се показа.

Вдигна автомата и уби първия още преди той да осъзнае, че са му устроили засада. Вторият падна миг по-късно. Третият се хвърли във водата и Мърсър изстреля последните два куршума в мястото, където потъна. Трупът изплава на повърхността с две дупки в гърба. Мърсър хвърли калашника и хукна след Кали.

Настигна я точно когато тя завиваше зад ъгъла. На двадесетина крачки, в средата на изкопа, стоеше бунтовник с гранатомет под мишницата. Мърсър и Кали се хвърлиха във водата в мига, в който от гранатомета излетя ракета. Горяща диря от огън и пушек се стрелна в рова. Ракетата се заби в отсрещната стена, взриви се и проби в насипа четириметрова дупка, която раздели наводнените изкопи от стръмния бряг.

Мърсър изскочи от водата и изстреля два куршума в гърдите на терориста. И в същия миг осъзна какво се е случило. Дигата беше пробита и застоялата вода започна да нахлува през дупката, разширяваше я и рушеше стените. Течението ги повлече. Не можеха да запънат крака в калта на дъното, нито да се хванат за ронещите се стени.

Нивото на водата се повиши и безмилостният поток ги понесе. Мърсър изруга. Кали се вкопчи в ръката му. Излетяха през отвора и сякаш се носиха цяла вечност.

После се стовариха тежко, превъртяха се в течението и се плъзнаха надолу сред гъста утайка от вода и кал. Мърсър изпусна пистолета.

Паднаха в реката. Успяха да изпълзят на брега, давеха се и кашляха, едва си поемаха дъх. Вдигнаха глави и…

Мъжът пред тях беше огромен, почти два метра, с широки гърди и глава като гюле. И само мускули. Носеше бойни дрехи и кожен елек. Лицето му бе студено. Жалките фигури в краката му се отразяваха в слънчевите му очила. Кобурът на колана му беше достатъчно голям, за да побере картечница. Той извади незапалената пура от устата си и се изсмя презрително.

— Добре дошъл в ада, господин ЦРУ. — Извисяващият се застрашително бунтовник свали очилата си и се видяха хлътналите му фанатични очи. — Аз съм генерал Хариби Дайс… и скоро ще стана император.