Майкъл Ридпат - Последна сделка

Спрях поглед върху Гил. Той седеше вдървено на обичайното си място в средата на масата и прелистваше подготвените от мен справки. Знаех, че ги е проучил внимателно още през уикенда.

— Първоначалният план предвиждаше вторият транш на инвестицията да бъде направен след една година. Защо се налага да е толкова скоро?

Акцентът му беше отсечен, почти английски. Вече бях научил, че това е отличителна черта за така наречените бостънски „брамини“, въртящи делата на града вече цели три века.

Той вдигна глава и ме погледна през дебелите стъкла на очилата си. Лещите правеха очите му да изглеждат неестествено малки, а погледът в тях — твърд. Бях го виждал да използва този ефект много пъти, когато искаше да обърка дребните предприемачи, дошли при нас, за да получат финансова помощ. Признавам, че ми действаше.

— Както споменах, пазарът започва да се оживява — отговорих аз. — Появяват се все повече конкуренти. Крейг иска да бъде сигурен, че „Нет коп“ първа ще предложи продукта. — Изругах се наум, когато произнесох последното. Думите ми приличаха на извинение, а това винаги е лоша позиция.

Гил ме гледаше и обмисляше нещо. Лицето му бе набръчкано и обветрено от многото дни, прекарани в залива Масачузетс или навътре в океана.

Край масата цареше тишина. Нямаше повече въпроси. Започвах да се отпускам. Сигурно щях да успея.

— Франк, нали двамата със Саймън започнахте тази сделка? Какво е твоето мнение?

Погледнах елегантния си тъст. Въпреки петдесет и седемте му години, косата му все още бе светлокестенява, тялото му — атлетично, а лицето му — по мъжки красиво. Беше в един от многобройните си костюми — този бе в деликатно каре. Но очите му, които обикновено блестяха с мека добрина, този път бяха неспокойни.

— Не знам, Гил. Конкретният случай поставя някои проблеми.

Какво? Това изобщо не беше предвидено. От Франк се очакваше да бъде на моя страна.

Тишината се сгъсти. Всички преместиха погледите си от Франк върху мен.

— Да? — подкани го Гил.

— Саймън е подредил информацията в справката си доста добре — отбеляза Франк и посочи листата пред себе си. — Но ми се струва, че е направил погрешни изводи. Днес конкуренцията е много по-силна, отколкото преди половин година. Може би трябва да се замислим над този факт.

— Но Крейг е помислил за това — напомних аз. — Точно по тази причина е ускорил етапа на разработката! Екипът, който е събрал, е по-добър от всеки друг в малките компании, а големите както винаги се бавят.

Франк се намести на стола си. Плътният му глас винаги успяваше да прикове чуждото внимание.

— Имам известни съмнения и относно Крейг Дохърти — каза той.

Видях с периферното си зрение, че фразата накара Гил да трепне. Инвеститорите имат свой кодекс, съгласно който бизнесът може да бъде изоставен, но не и хората. Усъмниш ли се веднъж в някого, много трудно е да не се усъмниш и в онова, с което се занимава.

— Ти го хареса преди половин година, Франк — обади се Арт. — Какво се е променило? — Арт не пропускаше възможност да изкаже съмнения в способността на Франк да преценява. Двамата с него водеха изтънчена борба кой да стане дясна ръка на Гил.

— Вярно е. На всички ни хареса. — И действително, Крейг бе представил своя проект пред съдружниците по начин, допаднал на всички. Енергията, убедеността и отличното му познаване на материята ни бяха впечатлили без уговорки. — Но онова, което видях междувременно, ме кара да мисля, че на него не може да се разчита. Той толкова силно вярва в успеха на фирмата си, че губи реална преценка за света около себе си. Първоначалният план действително предвиждаше дванайсет месеца за разработка на прототипа и това бе доста натегнат срок. Просто няма как да свършиш същата работа за половината време, без да направиш компромиси. А в този бизнес няма как да направиш компромиси, без да влошиш качествата на изделието.

— Но той работеше по осемнайсет часа на ден, седем дни в седмицата! — възразих аз. — Този човек е забравил какво значи сън. А и екипът му положи не по-малко усилия.

— Значи ги пришпорва прекалено силно — отбеляза Франк. — Така ще направи още повече издънки.

— Значи според теб трябва да изоставим „Нет коп“, така ли? — попита Гил.

Франк не отговори веднага. Наведе се напред и разтри брадичка, както го бях виждал да прави стотици пъти, преди да отпрати с празни ръце поредния нещастен предприемач, дошъл при нас да търси начин, по който да финансира своята мечта. Погледът ми търсеше да срещне неговия, но напразно.