Том Егеланд - Пазителите на Завета

— Бьорн Белтьо?

Жената на прага поглежда със смущение полицая, след това очите й се връщат на мен. Притиска плик към гърдите си.

Току-що се връщам от закуска. Заедно със своя полицейски ескорт.

— Със съпруга ми сме приятели на Сира Магнус — продължава тя. Говори нещо средно между датски и норвежки. — Всъщност бяхме негови приятели. Ние сме енориаши от Рейкхолт. Съпругът ми пее в църковния хор. Може ли да вляза?

Тя не изглежда особено опасна, но полицаят дълго я изучава от глава до пети с рентгеновия си поглед.

— Съпругът ми чака в колата — казва ми тя, след като я пускам в стаята и затварям вратата. Очевидно не е свикнала да бъде в хотелски стаи с непознати мъже. Стои по средата на стаята, неподвижна и леко изчервена, а пликът все още е притиснат към гърдите й. — В деня, когато Сира Магнус умря…

— Да?

— Сутринта той дойде при нас. Помоли ни, ако нещо се случи с него, да ви дадем това .

Тя ми подава плика, който е запечатан с няколко пласта тиксо.

— Обещахме му да не отиваме в полицията, а да дадем плика на вас .

— Благодаря.

— Дълго се опитвахме да ви намерим.

— Съжалявам. Бях много зает.

— Чухме по радиото, че сте намерили пещера на Тингвелир.

Тя накланя глава на една страна, сякаш чака обяснение.

— Благодаря ви много. Сира Магнус също щеше да ви е много благодарен.

Мълчанието ми я кара да свие рамене и отново да ми каже, че съпругът й я чака в колата. Благодаря й още веднъж и тя си тръгва.

Разкъсвам плика и изваждам лист хартия.

Прости ми, Сира Магнус, но не мога да се сдържа: избухвам в смях.

Човек е такъв, какъвто е. Дори в смъртта.

На страницата има три реда.

Руни.

На пръв поглед текстът изглежда абсолютно неразбираем.

Всъщност аз мога да чета руни, но дори след второто и третото прочитане, текстът остава все така неразбираем.

Най-горе на страницата е написано:

По-надолу следва текст:

Дълго време стоя втренчен в руните, опитвайки се да ги разчета. Но дори след като прочитам текста буква по буква, той остава неразбираем.

Руническото послание е кодирано.

Сигурно се е опасявал, че нещо ще се случи. Страхувал се е от това, което може да му направят. Затова е оставил послание при приятели, на които е имал доверие.

Осъзнавайки всичко това, аз усещам ледена тръпка по гръбначния си стълб. Сира Магнус е знаел, че животът му е в опасност.

Значи е знаел нещо, което не ми е казал.

Когато прочитам текста отново, аз виждам закономерност, която не се забелязва от пръв поглед. Осъзнавам, че Сира е заменил букви от текста, ползвайки метода на Цезар. Но с кои други букви? И как точно?

Обаждам се на своя приятелски настроен гений и му диктувам руните, изписани от Сира Магнус.

— G88C3 — промърморва Терйе Льон Ерихсен. — Това трябва да е ключът.

Изведнъж ми просветва.

— G88! Официалният регистрационен номер на камъка „Килвер“!

Камъкът „Килвер“ е открит през 1903 г. в Готланд, върху гробница във фермата „Килвер“. Представлява парче варовик, върху което са изписани elder futhark 10 10 Най-древните руни. — Б.пр. . Двамата с Терйе транскрибираме звуковите стойности на руните и получаваме следния напълно неразбираем текст:

— Близо сме — уверява ме Терйе. — Този шифър не е особено сложен. Може би не е по-сложен от една обикновена цезарова тройка.

Може би. Прилагайки цезаровата тройка и след това превеждайки текста на английски, ние получаваме следното:

„www.gmail.com

Име: твоята майка

Парола: моята страст“

— Воала! — възкликва Терйе. — Имейл адрес.

Магнус, стара лисица такава…

Благодаря на Терйе за неговата помощ, включвам лаптопа си, влизам в интернет, отварям страницата на Gmail и въвеждам името на майка ми и страстта на Магнус, която не е Снори, както може би сте предположили, а фуа гра 11 11 Foie gras — френски деликатес, приготвен от патешки или гъши дроб. — Б.пр. която изписвам като една дума, за да стане парола.

В пощата ме чака един имейл.

Тема: Бьорн.

Посланието е кратко: „Случват се такива неща. Успех, Бьорн. С теб съм до края. Не ме съди твърде строго. Твой приятел, Магнус“.

Отварям прикачения файл.

Няколко секунди светът спира да се върти.

Сира Магнус ми е изпратил сканирана и дигитализирана версия на кодекса на Снори.

Оставам в Исландия още няколко дни.

През цялото време двама униформени полицаи не се отделят от мен, което ми пречи да върша това, което трябва да свърша.