Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Усмивката на Сам се стопи, тя се озъби:

— Похотлив глупак! Винаги можел да познае кога лъжа, а? По-скоро ще се излекуваш от халитозата 2 2 Заболяване, при което се получава лош дъх в устата. — Б.пр. , отколкото да те допусна до леглото си.

Уелч се дръпна рязко, стреснат от избухването й. Сам поклати презрително глава.

Преди Уелч да успее да каже нещо, вратата се отвори. Беше лекарят на участъка с две шишенца за проби. Уелч стана и изхвърча от стаята.

— Постарай се да напълниш и двете — изсъска на излизане.

Сам се усмихна на лекаря и протегна ръка за шишенцата.

— Тук ли да го направя, или някой ще ме придружи до тоалетната?

Триша слезе несигурно на високите си токчета и измъкна чантата си изпод масичката на телефона в коридора. Беше вързала дългата си руса коса на опашка, вратовръзката на училищната й униформа висеше разхлабена около врата й.

Сам се показа от кухнята с чиния препечени филийки.

— Хей, а закуска?

— Не съм гладна, мамо. Ще си взема нещо в училище.

Сам й поднесе чинията и вдигна вежди.

— Мамо, не искам да си затлача артериите с холестерол.

— Това е маргарин „Флора“. Богат на полиненаситени мастни киселини. Каквото и да представляват те.

— Сигурна ли си?

— Кълна се в майка ти.

Триша вдигна една филийка и я подуши подозрително.

— Мирише на масло.

— Още едно от чудесата на съвременната наука. Така ли ще ходиш на училище?

Триша се намръщи.

— Какво ми има?

— Изглеждаш, сякаш току-що си паднала от леглото. И си се намацала с твърде много грим.

— Мамо, в наши дни всички момичета носят грим. Дори някои момчета.

Сам не можа да сдържи усмивката си. Триша бе наследила високите скули и блестящите очи от нея, изглеждаше голяма за петнайсетгодишна. На нейните години Сам бе изглеждала по същия начин. Дори като ученичка спокойно минаваше за двайсетгодишна и си осигуряваше достъп до всички барове и нощни заведения. Въпреки това на Сам никога не й беше хрумвало да отиде с розово червило и грим на училище.

— И обеците ли са разрешени?

— Стига да не се клатят. Това е по правилник. — Триша явно усети, че майка й не й вярва. — Вярно е, мамо.

Сам отметна един кичур от ухото й.

— Как върви училището?

— Училище като училище.

— Не те ли тормозят заради татко ти?

Триша се намръщи.

— Не повече от нормалното. — Тя погледна големия си електриковозелен часовник. — Трябва да вървя.

— Кога се прибираш?

— Защо?

— Защото аз ще излизам.

— Пак ли? Снощи се прибра чак в единайсет.

— Имам работа. Опитвам се да уредя нещата на баща ти.

— Не е ли малко късно?

— Става дума за финансовите му проблеми.

— Като заговорихме за финанси… — Триша протегна ръка. — Ще ми дадеш ли десетачка?

— Миналата седмица ти дадох двайсет лири.

— Точно така. Миналата седмица.

— За какво са ти?

Триша въздъхна отегчено:

— Ами… за тампони.

— Така каза и миналата седмица.

Триша изръмжа:

— Добре, добре. Не ми давай.

Сам взе чантичката си и даде на Триша двайсет лири.

— Благодаря, мамо. — Триша я целуна по бузата. — Имам ли шанс да ме закараш?

— Да виждаш шофьорска фуражка на главата ми?

— В автобуса се возят какви ли не педофили. Може никога повече да не ме видиш.

Сам отвори външната врата:

— Ще рискуваме и този път.

Триша се изплези закачливо и бодро изскочи на улицата.

— И тези токчета са прекалено високи — извика Сам след нея.

Триша само й махна, без да се обръща.

Сам затвори вратата и взе пощата. Имаше няколко кафяви плика, очевидно поредните сметки. Едно писмо от „Ингланд рененю“ до Тери. Писмо от „Американ експрес“, което Сам се надяваше да е само рекламна брошура, а не съобщение за изчерпване на кредита. Дебел плик с нейното име, написано с главни букви. Тя занесе писмата в кухнята. Отвори дебелия плик с един нож и бръкна вътре. Напипа нещо студено и мокро; изпищя и дръпна бързо ръка.

Обърна плика и го разтръска. Отвътре изпадна кървава пилешка глава. Сам сложи ръка на устата си и загледа ужасено главата.

Двайсетина мъже с пластмасови табли чакаха за закуска. Тери взе една табла и отиде пред опашката, където един готвач сипваше лигава сланина и почернели кренвирши в една чиния.

Един нисък мъж със сипаничаво лице посегна към чинията, но Тери го изпревари. Затворникът понечи да възрази, но като видя с кого си има работа, замълча. Кимна и Тери го удостои с нервна усмивка.

— Може ли още един кренвирш? — обърна се към готвача.