Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Как е рибата, Сам?

Уоруик Лок я погледна от другата страна на масата с усмивка на рекламен агент.

— Добра е, Уоруик. Просто не съм гладна.

Тя отпи глътка бяло вино. Идеята да дойдат на вечеря бе на Лок — избра скъп ресторант за морска храна в Кенсингтън, недалеч от кантората му. Заведението беше пълно с телевизионни журналисти и бъдещи звезди, а всички от персонала говореха или с австралийски, или с южноафрикански акцент и се представяха на малко име, преди да поднесат специалитетите. Сам си беше поръчала морски език, сервираха й го жилав като подметка. Зеленчуците от гарнитурата бяха полусурови, а виното изобщо не беше изстудено, както се полага.

Лок си взе стриди, после омар, ядеше с пръсти, като от време на време ги облизваше лакомо. Бе затъкнал голяма червена кърпа в джоба на ризата си, сакото му беше преметнато на облегалката. Хвърляше жадни погледи на русата сервитьорка с големите гърди всеки път, когато тя се приближеше до масата им.

Сам запали цигара.

— Е, какво мислиш, Уоруик?

Лок вдигна едната мазна щипка на омара.

— Вкусно е. Искаш ли да опиташ?

Сам присви очи. Сигурна беше, че Уоруик отлично разбира какво е искала да каже. Ако целта му бе да каже нещо смешно, не се справяше добре.

— Говоря за дела на Тери във фирмата.

— Петнайсетте му процента струват пет хиляди. В най-добрия случай.

Той засмука шумно от единия край на счупената щипка.

— Пет хиляди? С колко момичета работите?

Лок размаха щипката като диригентска палка.

— Това, че са в списъка, не означава, че работят, Саманта. А петнайсет процента не е много.

Едрогърдата блондинка отново се приближи до масата и се наведе към Сам:

— Съжалявам, госпожо, тук не се пуши.

Сам се усмихна, смукна за последно от цигарата си и я изгаси в непипнатата риба. Сервитьорката се наведе, за да вземе чинията, като по този начин даде възможност на Лок да надникне още по-дълбоко в деколтето й. Забеляза го, че я гледа, и той се усмихна безсрамно, изтри мазната си брадичка с ръка.

Сам го погледна презрително.

— Знаеш ли, Уоруик, мисля си, че единствената цел на тази агенция е да осигурява забавления с деветнайсетгодишни блондинки за теб и Тери.

Очите на Лок станаха сериозни.

— Това е грубо, Сам. Грубо и несправедливо.

Сам не отговори. Допи виното си и стана.

— Благодаря за вечерята, Уоруик. Ако пет хиляди е най-добрата цена, приемам. Прати ми чек.

Лок се направи на обиден, но ролята не му се удаваше добре:

— Сам, хайде. Остани за десерта. Поне едно кафе.

Той размаха щипката над масата.

— Нямам апетит — отвърна тя, запали нова цигара и се насочи към изхода.

Сам спря на една бензиностанция. Още не й беше минал ядът от снизходителното държане на Лок. Виждаше го едва за втори път и си даде сметка, че Тери може би нарочно се е старал да го държи далеч от нея. Сега съжаляваше, че го накара да й изпрати чек за пет хиляди. По-добре беше да накара Ричард Ашър да уреди нещата.

Тя напълни резервоарни даде кредитната си карта на касиера. Той я пъхна в апарата и се намръщи. Пробва втори път, след това й върна картата:

— Съжалявам. Не я приема.

Сам изръмжа. Спомни си, че една от бележките, които бе получила тази сутрин, беше от „Виза“, което означаваше, че вече е надхвърлила лимита си за тази карта. Тя подаде на касиера картата си от „Американ експрес“ и отправи мълчалива молитва към апарата да не я отхвърля. Той изплю касова бележка и Сам я подписа. Картата от „Американ експрес“ теглеше от една от сметките на Тери и тя нямаше как да разбере колко пари още й остават. Повечето от сметките, чиито баланси видя в кабинета на Ашър, бяха на червено.

Намираше се на около километър от дома си, когато чу вой на сирена зад себе си. Погледна в огледалото и забеляза сини мигащи светлини.

В патрулната кола имаше двама полицаи, не изглеждаха много по-възрастни от Джейми. Единият каза, че карала на зигзаг, другият извади апарат за измерване на алкохолно съдържание. Сам поклати глава и им каза, че не е пила.

— Дъхът ви мирише на алкохол — настоя полицаят с апарата.

— Изпила съм две чаши вино. Две чаши.

— Значи сте пили.

— Няма да духам в това. Изпила съм две чашки вино. И не карам на зигзаг. Много добре го знаете.

Полицаят прибра апарата.

— Щом като отказвате, ще се наложи да дойдете в участъка, госпожо Грийн.

— Знаете името ми, а?

Полицаят се стъписа и тя веднага разбра каква е работата.

— Значи не е случайна проверка, така ли? — Тя вдигна ръце. — Добре, ще духна в малкото ви апаратче, щом това ще ви достави удоволствие.