Стивън Ледър - Госпожа Мафия

На една от вътрешните страници имаше снимка на Сам с вдигната глава. Изглеждаше някак си нахално, сякаш знаеше, че така ще гледа от страниците на вестника, и не й пукаше. Носеше тъмнозелен костюм и златно кръстче на врата. Уелч се усмихна при вида на това украшение. Добре го беше избрала. Носеше го и в съда, макар че никога не се появяваше с един и същ тоалет. Каквото и да обличаше, винаги оставяше деколтето си отворено, за да се вижда кръстчето и съвсем малко от гърдите й. Полите й винаги стигаха до малко над коляното и откриваха добра гледка към изящните й крака. Носеше достатъчно свободно облекло, за да заинтересува мъжката половина от съдебните заседатели, но и достатъчно консервативно, за да не скандализира женската. Балансът бе деликатен, но Сам Грийн се беше справила отлично.

В девическите си години бе работила като професионална певица и имаше талант на актриса. Най-доброто й представление обаче беше в съдебната зала. Окуражителни погледи към съпруга й на подсъдимата скамейка. Вдигане от време на време на кърпичка към очите й. Свирепи погледи към главния свидетел на обвинението. Леки съблазнителни усмивки към мъжете сред съдебните заседатели, когато съдията не гледа. И всекидневното пристигане в съда с гордо вдигната глава и изящна походка, презрителни погледи към фотоапаратите на журналистите. Изключително представление, но въпреки това Тери Грийн попадна зад решетките. Това бе важното.

В „Мейл“ бяха поместени и снимки на семейната къща на Грийн — модерна двуетажна постройка в покрайнините на Чизуик, с отопляем басейн и гараж за три коли. Къща, каквато Уелч дори не можеше да сънува. Можеше да си позволи най-много двустаен апартамент в Мейда Вейл, и то ако цените на наемите в Лондон спаднат и ако го повишат. В близкото бъдеще не му се отваряше никакъв шанс за собствен басейн. Нито за гараж, пък бил той и само за една кола. Уелч се усмихна. Е, поне нямаше да прекара остатъка от живота си в затвора. Може би все пак на света имаше малко справедливост.

Дъг Симсън измъкна „Телеграф“ от купчината и го разлисти.

— Тук си на четвърта страница, шефе.

— Охо — обади се детектив Колин Дъган, чешейки се по дебелия врат. — Това няма да ти хареса, шефе.

Уелч вдигна поглед от заглавната страница на „Мейл“.

Дъган му подаде „Мирър“.

— Сбъркали са ти името.

— Какво са направили?

Уелч грабна вестника и зачете трескаво.

— Писали са те Уелш 1 1 Уелсец, англ. — Б.пр. , като прост овчар.

— Мамка им, как са могли да ми объркат името?

Симсън се разхили, но забеляза, че шефът му не се шегува, и бързо млъкна.

— Не виждам кое е смешно, Симсън. Твоето име дори не е загатнато.

Уелч хвърли вестника върху бюрото си, но той бутна кафето му и горещата кафява течност се разплиска навсякъде. Уелч изруга и го попи с „Мейл“.

— Върви по дяволите, Тери Грийн — изръмжа.

Хвърли мокрите вестници в кошчето. След това се изправи и изрева с цяло гърло на десетината детективи в оперативната зала:

— Моля за внимание. Това, че съм тикнал Тери Грийн зад решетките, не значи, че сме разтурили организацията му. Някой ще поеме ролята на кръстника и ние трябва да разберем кой. Знаете кои са съмишлениците му, искам да ги поставим под внимателно наблюдение, да разклатим няколко клетки, да си поискаме някои услуги. Да не намаляваме натиска.

Подчинените му закимаха, но Уелч не забеляза особен ентусиазъм.

— Освен ако не си намерите по-добро занимание — добави той. — И не забравяйте, че днес аз подписвам заявките за разходи.

Детективите започнаха да набират телефонни номера и да тракат по компютърни клавиатури, за да симулират дейност. Уелч се захили самодоволно и отново се зае с вестниците. Поне в „Мейл“ бяха изписали името му правилно.

Сам откри Дейвид Джаксън на тъчлинията да вика по двайсет запъхтени играчи в анцузи; в хладното утро от устата им излизаше пара.

— Виждам, че пак добре си закусил, Джако — пошегува се тя. — Мислех, че викането е работа за треньора, а президентът само прибира парите.

Джако искрено се изненада от посещението й и я целуна горещо по двете бузи.

— Саманта, любов моя. Радвам се да те видя. — Усмивката му изведнъж се стопи. — Толкова съжалявам за Тери. Много жалко.

— Благодаря, Джако.

— Ако имаш нужда от помощ, Саманта, само ми кажи. Каквото и да е.

— Точно за това съм тук. Ще ми отделиш ли няколко минути?

— Разбира се. Нека се оправя с момчетата. — Той събра длани на фуния пред устата си и изрева към футболистите: — Още три обиколки. Ако оня задник, треньорът ви, още не се е появил, започвате разгряващия мач.