Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Сделки ли?

— Тери уреди една пратка канабис от Испания. Вече му е платено, трябва само да се извърши доставката.

За момент Сам помисли, че не е разбрала добре. Тя вдигна ръце, сякаш да отблъсне удар. Поклати глава:

— Какво? Какво искаш да ми кажеш?

— Тери получи парите за четири тона марихуана. Пратката пристига след три дни.

— Марихуана? Наркотици? Контрабанда на наркотици?

— Тери вложи пари и в една валутна сделка в Испания. Банкнотите трябва много скоро да бъдат пренесени в Англия.

— Валутна сделка? Фалшиви пари ли имаш предвид? Контрабанда с наркотици и фалшиви банкноти, така ли?

Ашър погледна тавана. Патерсън зяпаше през прозореца с ръце на гърба.

— И Тери очаква да му свърша мръсната работа, така ли?

— Оставя всички сделки на теб. Законни или не — отвърна Ашър. — Имаш пълен контрол над всичките му фирми, можеш да се разпореждаш с банковите му сметки. Трябва само да подпишеш няколко формуляра.

Тя ядно заби цигарата си в пепелника.

— Вие сте се побъркали.

Скочи на крака. Имаше чувството, че тялото й всеки момент ще затрепери от гняв.

— Вие му вършете работата. Престъпници.

Тя напусна демонстративно и затръшна вратата.

Патерсън се обърна към Ашър и се усмихна кисело:

— Нали ти казах, че няма да й хареса.

— Харесва, не харесва, ще се върне. Няма друг избор.

Лора Никълс седеше на дивана с подвити крака. Телевизорът работеше с изключен звук. Тя тъкмо бе изгледала третия репортаж за деня от осъждането на баща й. От първото предаване в ранния следобед нямаше много нови неща. Бизнесменът от Северен Лондон Терънс Грийн — осъден на доживотен затвор за убийството на дребния наркопласьор Престън Сноу. В момента се водело разследване по подозрения в контрабанда на наркотици. Излъчиха кадри на Сам, преследвана от глутница журналисти, от бягството й с джипа на Джейми и как крещящият Люк Сноу хвърля бутилка по отминаващата кола. Показаха и снимка на баща й, младолик, сресан грижливо, с блестящи очи и усмивка, сякаш е видял нещо смешно. След това дадоха снимка на майка й, правена преди не по-малко от двайсет и пет години, как пее на сцената, заобиколена от танцьорки с дълги крака.

Външната врата се отвори и се затръшна и Лора се сепна. Джонатан Никълс влезе в хола и хвърли куфарчето си на едно кресло.

— Имаш ли представа какъв ден имах? — изсъска той.

Отиде при масата, покрита с различни бутилки, и си наля уиски. Изпи чашата на един дъх и отново я напълни, без да погледне жена си.

— Представи си, на път съм да сключа една от най-големите сделки в живота си и какво става? Скапаният „Ивнинг Стандарт“ ме изтипосва на челно място в жълтата си страница.

Той извади един намачкан вестник от джоба на сакото си и й го метна през стаята. Вестникът се разпиля във въздуха.

Лора се сви още повече върху дивана, сякаш се стараеше да потъне в земята, за да не го дразни.

— Зет на убиец, застрелял наркопласьор при спор за тъмни сделки — продължи да беснее той; по килима се разплиска уиски. — Как мислиш, че звучи на читателите? Всички ми се подиграват. Станах за посмешище. Заради проклетия ти баща.

— Съжалявам — прошепна Лора и притисна една възглавница до гърдите си.

— Съжаляваш. Ти ли съжаляваш? Какво ми помага твоето съжаление?

Лора се извърна. Знаеше, че с нищо не може да го успокои. Трябваше просто да изчака, докато гневът му се уталожи.

— Не се прави, че не ме виждаш — изкрещя Никълс и прекоси стаята към нея.

— Не се правя, че не те виждам — прошепна тя с треперещ глас.

— Погледни ме тогава.

Лора го погледна през сълзи.

— И престани да цивриш. За какво хленчиш? Твоята кариера ли е заложена на карта? Никой нищо не ти прави.

— Баща ми е в затвора! — изкрещя Лора.

— И кой е виновен за това!

— Не съм аз!

Никълс плисна чашата си в лицето й. Уискито защипа очите й, но тя не направи опит да го избърше. Остави го да се стече върху блузата й. Долната й устна затрепери и тя я прехапа достатъчно силно, за да усети вкуса на кръв.

— Доволна ли си сега? — изкрещя съпругът й. — Виждаш ли какво ме караш да върша? Виждаш ли на какво ме направи?

Лора стана и понечи да се измъкне покрай него, но той я хвана за косата и изви жестоко главата й.

— Винаги го правиш, винаги ме караш да стигам до това. Не ми стигат гадостите в службата, ами и собствената ми жена ме прави на глупак.

Лора вече не можеше да сдържи сълзите си; тялото й се разтресе в хлипове. Никълс я блъсна на земята и вдигна крак да я ритне. Тя се сви в очакване на удара. Никълс се ухили злобно: