Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Полицаят поклати глава.

— Вече оказахте съпротива. — Кимна към колата. — Качете се отзад, моля, колегата ми ще се погрижи за автомобила ви.

— Знаех, че полицаите изглеждат по-млади за годините си, но не знаех, че са и по-глупави.

— Ако искате да ви сложим белезници, лесно ще се уреди.

Закараха Сам в участъка и я вкараха в едно помещение за разпити. Вътре имаше маса, четири стола и уредба за запис на един рафт до прозореца. Сам седна и запали. Беше изпушила цигарата до половината, когато вратата се отвори и в стаята влезе Франк Уелч.

— Трябваше да се досетя — посрещна го тя.

— Лекарят ще дойде всеки момент.

— Няма нужда да пикая в бутилка, за да разбера, че не съм пияна — тросна се тя.

— Казали сте, че сте изпили две чаши вино.

— Какво искаш, Ракел?

— Последният човек, който ме нарече Ракел, беше любимият ти съпруг. Виж какво му дойде до главата.

— Всички те наричат Ракел, само че повечето хора го правят зад гърба ти.

Уелч почервеня, отвори уста да отговори, но се спря и направи опит да се успокои. Усмихна се подкупващо:

— Да не се караме, Сам. Нека опитаме да се разберем като големи хора.

Той издърпа един стол и седна, като оправи внимателно гънките на тъмносивото си сако. Сам се вгледа в лицето му, опита да отгатне какво е намислил. Уелч приличаше на булдог — с увиснала долна челюст и тъжни сълзливи очи. Бе започнал да оплешивява, но пускаше косата си дълга и я заресваше върху голото си теме. Той облиза устни, завъртя вратовръзката между пръстите си и огледа Сам от глава до пети.

— Винаги си била твърде добра за Тери, Сам — прошепна той. — Ти си жена от класа. От висока класа. Имаш вкус, обноски. Преди да те срещне, Тери дори не знаеше с коя ръка се държи ножът и с коя вилицата.

Сам се огледа за пепелник. Нямаше, затова изтръска цигарата си на пода.

Гласът на Уелч стана по-сериозен:

— Искам да знам кой върти далаверите на Тери, докато е в затвора. Знам, че някой ще го замести.

— Ти нещо си се объркал — сряза го Сам. — С Тери сме разделени повече от година. А дори когато живеехме заедно, не съм имала никаква представа за заниманията му.

Уелч отново облиза устни.

— Винаги познавам, когато лъжеш, Сам. Личеше си, когато излъга в съда, личи си и сега.

Сам не отговори. Издиша дима през носа си и изтръска още пепел на пода.

— Нищо не дължиш на Тери, Сам. Той е престъпник. Убиец. Изобщо не се е замислил за теб или за децата, когато е дръпнал спусъка.

Сам кръстоса крака. Уелч застина при шума от търкането на чорапогащите й.

— Тук не става дума за Тери, нали? Тук става дума за мен и теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде, Франк. Взех ти акъла още преди години, когато за пръв път започна да се занимаваш с Тери, и оттогава, щом ме видиш, онази работа ти се вдига като бейзболна бухалка.

Уелч изгуби самоувереността си, започна да заеква:

— Какво? Аз никога… не е така… не можеш…

Не успя да състави правилно изречение.

Сам се усмихна самодоволно, усети, че е попаднала в целта. Пусна цигарата на пода и я смачка с пета. Стана и седна на ръба на масата така, че гърдите й да са на нивото на подобните на развалени стриди очи на Уелч.

— Мислиш ли, че ще излежи цялата присъда? — попита тя.

— Предполагам.

Той облиза устни и слюнката му заблестя на светлината на лампата.

— Дълго време е това, доживотната присъда.

Последва неколкоминутно мълчание, през което време Уелч отчаяно се опитваше да не гледа гърдите на Сам. Тя се наведе леко, за да му осигури по-добра гледка към деколтето си.

— Имаш ли приятелка, Франк? Стабилна връзка?

Уелч се изкашля.

— Ходя от време на време…

Сам се наведе още малко. По горната устна на инспектора заблестяха капчици пот.

— Не можех да приема веднага, нали? Въпреки че сме разделени, Тери си остава същият ревнив мръсник. Щеше да те пребие от бой. Мен също.

— Не ме е страх от Тери.

— Мен ме е страх.

— Вече можеш да си спокойна.

— Дали затворът е достатъчен? — Тя се усмихна. — Може би… — Понижи глас и прошепна: — Трябва ли да го правим тук, Франк?

— Какво искаш да кажеш?

— Не може ли у нас? Утре вечер. Може да отворим бутилка вино.

— Не пия.

Той едва не се задави на последната дума, закашля се.

Сам се усмихна и наклони глава на една страна.

— Губиш.

Уелч преглътна тежко и обърса уста с опакото на ръката си.

— Кога?

Сам вдигна рамене.

— Около девет. Може дори да сготвя нещо. Ти обичаш спагети, нали?

Уелч кимна енергично.