Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Предпочитам да не пушиш. Димът дразни астмата ми. От дете я имам. Получавам бронхиални спазми.

— Щом е така… — Сам прибра цигарите. Потропа с нокти по чантичката си. — Нещата стоят така, Джордж. Тери ме помоли да се погрижа за нещата му, докато е в затвора.

Кей застина. Размаха пръст.

— Чакай малко…

— Няма проблем — прекъсна го тя. — Аз отказах. Не се тревожи. Имам обаче финансови проблеми.

Той вдигна рамене.

— Кой няма?

Тя махна към салона.

— Клубът е претъпкан.

— Потънал съм в дългове, Сам.

Кей отвори едно от чекмеджетата си и извади кочан с чекове.

— Ако искаш заем, ще ти помогна.

— Става дума за доста пари, Джордж.

Кей прибра чековете.

— Тери никога не е оставал на червено.

— Е, времената се менят. Виж, Тери притежава половината от клубовете, нали? От този, от онзи в Клеркънуел и другия, на южния бряг на реката. Не можеш ли да изкупиш дела му?

— Сварваш ме в неподходящ момент, Сам. Аз самият едва свързвам двата края.

— Хайде, Джордж, не се прави на бедняк.

Кей взе инхалатора и вдиша от него, потупа изпъкналите си като бъчва гърди.

— Не става дума за бедност, Сам, просто имам много дългове към банките. А за да купя дела на Тери, ще са ми нужни доста пари.

— Не можеш ли да намериш друг купувач?

Кей се намръщи.

— Мога, но аз не обичам да лягам с всеки. — Той се усмихна на двусмислицата. — Ако ме разбираш правилно. Не искам да се забърквам с неблагонадеждни хора. Трябва да си пазя разрешителното.

Сам се изправи.

— Добре тогава. Явно няма какво повече да говорим.

— Хайде, Сам, къде си се разбързала? Дай да пийнем нещо. Да си поговорим за старите спомени.

— С теб нямаме стари спомени, Джордж.

Тя запали цигара и тръгна към изхода. Сигурна бе, че Кей нарочно отказва да й помогне. Ако клубовете печелеха, той без проблем щеше да получи заем от банките, независимо колко е задлъжнял. Вероятно си правеше сметка, че докато Тери е в затвора, лъвският пай ще остане за него.

Анди Макинли откачи въжето и я пусна да мине; пъхна й визитна картичка в ръката.

— Ако имате нужда от помощ, госпожо Грийн, за каквото и да било, обадете ми се.

— Благодаря, Анди.

Макинли бе първият, който проявяваше съчувствие към нея.

Тя се качи в колата си и потегли към къщи. Постоянно следеше огледалото, сигурна бе, че полицията няма да я остави на мира. Всъщност самият факт, че излиза от нощния клуб, щеше да им даде повод отново да я проверяват за алкохол.

Когато Сам спря пред дома си, пердетата на Триша се размърдаха; прозорецът й обаче не светеше. Сам влезе, качи се на горния етаж и почука на вратата й:

— Триш? Будна ли си?

Никакъв отговор.

— Лека нощ, скъпа. Приятни сънища.

Сам слезе долу и отвори бутилка изстудено шардоне. Наля си и запали ефектната газова камина в хола. Седна на пода и загледа пламъците, сякаш се надяваше в тях да види разрешението на проблема си. Телефонът иззвъня, тя се стресна и разплиска виното по роклята си. Веднага взе една кърпа, за да попие течността; вдигна слушалката.

— Ало?

— Ти си труп. Чуваш ли? Шибан труп. Знам къде живееш и ще те нарежа на парченца. Ще забия ножа си…

Сам тресна слушалката. Не позна гласа, но предположи, че е някой от роднините на Престън Сноу, най-вероятно брат му, онзи, който хвърли бутилката по джипа на Джейми. При нормални обстоятелства щеше да подаде жалба в полицията, но сега се съмняваше, че те ще се загрижат много. Пък и не искаше да доставя допълнително удоволствие на Ракел, като го моли за помощ.

Тя отпи нова глътка вино. Сметките от тази сутрин бяха разстлани по масичката пред дивана и тя прокара пръсти по тях. Имаше сметка за тока, бележка, че трябва да плати данъка за телевизора, и извлечения от балансите на две от кредитните й карти. Дължеше общо повече от три хиляди лири, и то само по сметките за този ден. Щяха да пристигнат още. Никога не беше предполагала, че Тери може да остане на червено; просто бе приемала, че парите ще се трупат във влоговете им както винаги.

Телефонът иззвъня и тя грабна гневно слушалката:

— Защо не си го начукаш и не ме оставиш на мира, извратено копеле такова!

Последва неловко мълчание; след малко се чу гласът на Джейми:

— Здравей, мамо, и аз те обичам.

— Господи, Джейми, извинявай.

— Какво има, мамо?

— Нищо. Имах лош ден, това е.

— Да не би някой да ти досажда?

— Получих няколко анонимни обаждания, нищо сериозно.

— За делото ли?

— За какво друго?

— Искаш ли да дойда да спя вкъщи?