Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

Разкрих тайната му, когато, ровейки френетично и безсрамно по рафтовете на библиотеката, намерих скрита зад книгите голяма кутия от лакирано дърво, затворена с капак с панти. Предчувствах, че съм изтеглил голямата печалба, може би ръкописа на „Произходът на злото“. Извадих кутията и я отворих, но за голямо мое съжаление, вътре нямаше ръкопис, само снимки и изрезки от вестници. На фотографиите се виждаше Хари на младини - трийсетгодишен, великолепен, елегантен, горд, а до него - едно младо момиче. Имаше четири-пет снимки и тя фигурираше на всички. На една от тях бяха на плажа: Хари - гологръд, загорял и мускулест, прегръщаше и целуваше по бузата усмихнатата девойка, която бе закрепила очилата за слънце върху русите си коси. На гърба на снимката пишеше: Нола и аз, Мартас Винярд, краят на юли 1975 г. В този момент бях твърде развълнуван от откритието си, за да чуя Хари, който се връщаше от университета по-рано от обикновено - не чух нито скърцането на спирачките на корвета му по чакъла на пътя за Гуз Коув, нито звука на гласа му, когато влезе в къщата. Не чух нищо, защото в кутията, под снимките, намерих писмо без дата. С детски почерк върху хубава хартия беше написано следното:

Не се безпокойте, Хари, не се безпокойте за мен, ще намеря начин да дойда при вас. Чакайте ме в стая №

8, харесва ми тази цифра, тя ми е любимата. Чакайте ме в тази стая в 19 часа. После ще заминем завинаги.

Толкова ви обичам.

С много нежност

Нола

Коя беше тази Нола? С разтуптяно сърце започнах да преглеждам изрезките от вестници - в статиите се споменаваше за загадъчното изчезване на някоя си Нола Келерган през една августовска вечер на 1975 година. И Нола от вестникарските снимки съответстваше на Нола от снимките на Хари. В този момент той влезе в кабинета - носеше кафе и бисквити и изпусна подноса, когато, след като затвори вратата с крак, ме видя клекнал на килима му с разпръснатото пред мен съдържание на тайната кутия.

- Но... какво правите? - възкликна. - Вие... Ровите ли, Маркъс? Каня ви в дома си, а вие ровите във вещите ми? Та що за приятел сте вие?

Замрънках неубедителни обяснения.

- Просто попаднах на тази кутия, Хари. Случайно я намерих. Не трябваше да я отварям... Съжалявам.

- Наистина не е трябвало! С какво право? С какво право, за бога?

Той изтръгна снимките от ръцете ми, бързо събра изрезките, нахвърля всичко в кутията и я отнесе в стаята си, където се затвори.

Никога не го бях виждал такъв, не бих могъл да кажа дали ставаше дума за паника, или за ярост. Разтапях се в оправдания, застанал пред вратата му, обяснявах му, че не съм искал да го оскърбя, че случайно съм попаднал на кутията. Нямаше полза. Излезе от стаята си чак след два часа, отиде право в дневната и изпи няколко чаши уиски. Когато реших, че се е поуспокоил, слязох и аз при него.

- Хари... Кое е това момиче? - попитах тихо.

Той сведе очи.

- Нола.

- Коя е Нола?

- Не питайте коя е Нола. Моля ви.

- Хари, коя е Нола? - повторих.

Той поклати глава.

- Аз я обичах, Маркъс. Толкова я обичах.

- Но защо никога не сте ми говорили за нея?

- Сложно е...

- Нищо не е сложно между приятели.

Той сви рамене.

- След като сте намерили тези снимки, най-добре да ви кажа. През седемдесет и пета, като дойдох в Орора, се влюбих в това момиче, което бе само на петнайсет години. Казваше се Нола и беше жената на живота ми.

Настъпи кратко мълчание, после попитах, развълнуван:

- Какво стана с Нола?

- Мръсна история, Маркъс. Тя изчезна. Изчезна една вечер в края на август седемдесет и пета, след като беше видяна цялата в кръв от местна жителка. Щом сте отворили кутията, сигурно сте погледнали статиите. Така и не я откриха, никой не знае какво се е случило.

- Какъв ужас - прошепнах аз.

Той заклати глава.

- Знаете ли - каза накрая, - Нола щеше да промени живота ми. Изобщо нямаше да ми трябва да съм великият Хари Куебърт, страхотният писател. Нямаше да ми трябват слава, пари и велика съдба, ако бях успял да запазя Нола. Нищо от това, което съм правил по-късно, не е придавало толкова смисъл на живота ми, колкото онова прекарано с нея лято.

За първи път, откакто го познавах, видях Хари толкова разтърсен. След като ме погледна в очите, той каза:

- Маркъс, никой не е в течение на тази история. Вие единствен вече я знаете. И трябва да я запазите в тайна.

- Разбира се.

- Обещайте ми!

- Обещавам ви, Хари. Това ще е нашата тайна.

- Ако някой в Орора научи, че съм имал любовна връзка с Нола Келерган, край с мен.