Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Можете да ми имате доверие, Хари.

Това бе всичко, което узнах за Нола Келерган. Повече не говорихме за нея, нито за кутията и аз реших да погреба завинаги тази история в бездните на паметта си, без да подозирам, че по стечение на обстоятелствата призракът на Нола щеше отново да се появи в живота ни няколко месеца по-късно.

Прибрах се в Ню Йорк в края на март, след шест седмици в Орора, през които следващият ми голям роман така и не се роди. Три месеца оставаха от дадения ми от Барнаски срок и знаех, че няма да успея да спася кариерата си. Бях си обгорил крилете, вече официално залязвах, бях най-нещастният и най-непродуктивният от известните нюйоркски писатели. Седмиците минаваха, а аз прекарвах повечето време в усилена подготовка за очакващото ме поражение. Намерих друга работа на Дениз, свързах се с адвокати, които можеха да са ми от полза, когато „Шмид и Хансън“ решаха да ме изправят пред съда, и направих списък на предметите, на които държах най-много и смятах да скрия при родителите ми, преди съдебните изпълнители да са дошли да потропат на вратата ми. Щом започна месец юни, фаталният месец, месецът на ешафода, захванах да броя дните, които ме деляха от смъртта ми на творец - още трийсет къси дни, после привикване в кабинета на Барнаски и екзекуция. Обратното броене бе започнало. Не подозирах, че едно драматично събитие ще промени мизата.

30.

Знаменития

- Втората глава е много важна, Маркъс. Трябва да е ударна, сразяваща.

- Като какво, Хари?

- Като юмручен удар. Вие не сте левак, но когато се боксирате и сте в отбранителна позиция, винаги левият ви юмрук е изнесен напред - първият ляв прав замайва противника ви, вторият десен прав го зашеметява. Такава трябва да е втората ви глава - прав десен удар в челюстта на читателите.

Беше четвъртък, 12 юни 2008 година. Бях прекарал сутринта в четене вкъщи, в дневната. Навън беше топло, но валеше - вече от три дни над Ню Йорк се сипеше ситен дъждец. Някъде към един на обед иззвъня телефонът. Вдигнах и отначало ми се стори, че отсреща няма никой. После долових приглушено ридание.

- Ало? Ало? Кой се обажда? - попитах.

- Тя... тя е мъртва.

Гласът едва се чуваше, но го разпознах веднага.

- Хари? Хари, вие ли сте?

- Тя е мъртва, Маркъс.

- Мъртва? Коя тя?

- Нола.

- Какво? Как така?

- Мъртва е и аз съм виновен, Маркъс... Какво направих? Господи, какво направих?

Плачеше.

- Хари, за какво говорите? Какво се опитвате да ми кажете?

Той затвори. Веднага се обадих у тях, никакъв отговор. Опитах и на мобилния му - без успех. Набирах отново и отново, оставих няколко съобщения на телефонния му секретар. Нищо. Разтревожих се. В този момент не знаех, че Хари ми се е обадил от полицейското управление в Конкорд. Недоумявах какво става, докато към четири следобед не ми позвъни Дъглас.

- Марк, боже мой, разбра ли? - крещеше той.

- Да разбера какво?

- За бога, пусни телевизията! За Хари Куебърт се отнася! За Куебърт!

Веднага включих на един информационен канал и поразен, видях на екрана къщата в Гуз Коув, и чух говорителят да обяснява: Тук, в тази къща в Орора, Ню Хампшър, днес арестуваха писателя Хари Куебърт, след като полицията откри в двора му заровени човешки останки. Според първите предположения на разследващите може би става дума за тялото на Нола Келерган, местно петнайсетгодишно момиче, изчезнало безследно през август седемдесет и пета година... Всичко около мен се завъртя. Отпуснах се на канапето, напълно зашеметен. Не чувах нищо - нито телевизията, нито Дъглас, който ревеше на другия край на линията: „Маркъс? Там ли си? Ало? Убил е дете? Убил е дете?“. Всичко в главата ми се объркваше, като в кошмар.

Ето така научих заедно с потресената Америка какво се бе случило преди няколко часа: сутринта в Гуз Коув дошъл екип градинари по заявка на Хари - щели да засаждат хортензии близо до къщата. Като разкопавали земята, попаднали на човешки кости, заровени на метър дълбочина, и веднага уведомили полицията. Бързо извадили цял скелет, след което арестували Хари.

По телевизията всичко протичаше много скоростно. Редуваха се кадри от Орора, от местопрестъплението, от Конкорд, столицата на Ню Хампшър, разположена на шейсет мили в северозападна посока, където Хари беше затворен в предварителния арест от Криминалния отдел на щатската полиция. Изпратени на място журналистически екипи вече следяха отблизо разследването. Изглежда, намерена заедно с тялото улика позволяваше да се смята, че това са останките на Нола Келерган. Според едно отговорно лице от полицията, ако тази информация се потвърдеше, Хари Куебърт щеше да бъде заподозрян и за убийството на Дебора Купър, последната, видяла Нола жива на 30 август 1975 година, и намерена убита същия ден, след като извикала полицията. Беше абсолютно смайващо. Мълвата се движеше лавинообразно. Новините се разпространяваха в страната в реално време, подхванати от телевизията, радиото, интернет и социалните мрежи: Хари Куебърт, шейсет и седем годишен, един от най-големите автори от втората половина на века, беше мерзък убиец на дете.