Джон Сол - Дом за разплата

А беше длъжна — длъжна да направи нещо, иначе ще умре. Тук, насред мрака, в гората, в нощната тъма.

Тъмата се завихри и в тъмнината на зрението ѝ, и точно когато ѝ идеше да се предаде, да се остави да потъне завинаги в нея, събра сили за последен напън.

Напълни до краен предел дробовете си с въздух и го изпусна в писък, събрал в едно цяло всичките страдания, ужаси и болки, които току-що ѝ бяха причинени.

И седна уплашена в леглото.

Изобщо не беше в гората, в тъмното, на студа.

Беше в пълна безопасност в леглото си, в собствената си безопасна къща, пазена от верните ѝ животни.

Грабна Роки и го притисна до силно биещото си сърце.

Но както Роки я ближеше по лицето, а котките и Купър се притискаха плътно о нея, Бетина осъзна, че греши.

Изобщо не беше в безопасност.

Нещо — всичко — се беше променило.

Сара беше преместила паянтовата си табуретка до таванския прозорец и накланяше учебника по история така, че да хване и последния за деня слънчев лъч, само и само да не я обвинят, че е запалила рано единствената крушка на тавана и по този начин хаби ток. С крайчеца на окото мярна завиващата от съседната пряка кола, затвори учебника в скута си и я загледа как приближи по улицата и спря точно пред тяхната къща.

Като позна чия е колата, сърцето ѝ се раздумка: Кейт Уилямс.

Как така се е сетила да дойде?

Да не би някой да се е притеснил, че не е в училище и да се е обадил на „Социални грижи“? Или просто беше едно от внезапните посещения, за които Кейт я беше предупредила, че от време на време извършва?

Или самата Анджи Гарви се е обадила да поиска властите да преместят Сара някъде другаде?

Въпросите още се блъскаха из главата ѝ, когато чу Анджи Гарви да се качва шумно по стълбите, което елиминира последния вариант; ако тя ги е викнала, отдавна щеше да ѝ е казала да си стегне багажа.

— Дойде оная от окръжния съвет — каза Анджи. — Нямам представа какво иска, но като те извикам, слизаш долу и ѝ казваш, че сме ти осигурили всичко необходимо. — И прикова Сара с поглед. — Само една излишна думичка да си посмяла да кажеш, ще видиш какво ще ти се случи, като се върне Мич от работа. Но ако се държиш прилично, още от утре пак тръгваш на училище. Разбра ли? — Сара кимна, но изражението на Анджи стана още по-свирепо. — И няма да е зле да си припомниш къде точно работи Мич и до каква степен може да стъжни живота на баща ти. Ясно?

Сара усети как кръвта се стече от лицето ѝ при тази заплаха.

— Ясно ли се изразих? — настоя да чуе отговор Анджи.

— Да, мадам — отвърна Сара с глас, граничещ с шепота.

На вратата се позвъни и Пепър се разлая.

— Пооправи се — заръча Анджи, — а аз ще те викна, когато му дойде времето. — На излизане се обърна да добави: — В училището казах, че си болна.

Сара пак кимна, а когато Анджи окончателно се махна, остави учебника по история върху импровизираното бюро и слезе до банята на втория етаж да си измие лицето и зъбите и да се среши. Гледаше обаче да не прекали: щом Анджи е казала, че е болна, по-добре да не изглежда съвсем свежа. Приключваше с ресането, когато чу Анджи да я вика и взе да подготвя наум какво ще каже пред Кейт Уилямс, та да не я махне от Уоруик. За малкото прекарано там време бе срещнала двама души, които, заедно с баща ѝ, бяха станали най-важните фигури в живота ѝ — Ник Дънигън и Бетина Филипс, и нямаше никакво желание да я отделят и от тях така, както я бяха отделили от баща ѝ. Погледна се за последно в огледалото и заслиза по стълбите, полагайки максимални усилия да прикрие куцането.

— Ха, я виж! — възкликна Кейт Уилямс, като видя слязлата Сара. — Ама ти си без патерици! — Но усмивката ѝ изведнъж поугасна: — Но си и отслабнала.

— Яде колкото едно пиле — каза Анджи. — Пък и напоследък беше малко болна. Но вие не се притеснявайте. Ще я угоим.

Анджи я обгърна с ръка и я притисна, а Сара се усмихна на Кейт:

— Здравейте — рече, но гласът ѝ едва се чу. — Радвам се да ви видя.

Лошо съчетание , мислеше си Кейт на излизане от дома на семейство Гарви половин час по-късно. Сара Крейн наистина ѝ се стори бледа, но изобщо нямаше вид на боледуваща, а освен това на няколко пъти ѝ се стори, че момичето поглежда притеснено приемната си майка, сякаш не беше сигурно, че дава правилните отговори. Е, може и да не каза всичко, което Анджи Гарви очакваше да се чуе от нея, но пък и никакъв погрешен отговор не даде — нищо, което да разтревожи с особена сила Кейт. А това, че Гарви и Сара са неподходящо съчетание, не беше, за съжаление, достатъчен повод Кейт да почне да търси ново място за Сара — поне не на този етап.