Джон Сол - Дом за разплата

Накрая Мич се спря пред нарисувания с въглен портрет на Сара, който Ед Крейн бе закрепил старателно с лепенки на стената над леглото си.

— Това на дъщеря ти ли е?

Ед кимна.

— Добре го е докарала.

Ед пак кимна, само че по-бавно. Сега пък какво? Тоя тип за какво сега пък се заяжда със Сара?

Мич се приближи още повече към портрета, като да търсеше нещо по лицето на Сара. После, все още загърбил Ед, рече:

— Я ми кажи, Крейн: и дъщеря ти ли е склонна към буйстване като теб? — Ед не му отговори, при което Мич Гарви се извърна и присви заплашително очи. — Зададох ти въпрос, Крейн. Умният пандизчия отговаря, когато му се зададе въпрос. Особено от мен.

Ед стисна устни, после завъртя глава:

— Сара е душичка. Почти никога не се ядосва за нищо.

— А с религията как е? — попита Мич. — Приучил ли си го това дете да се бои от Бога?

— На теб пък какво ти влиза в работата? — наежи се Крейн.

— Влиза ми, влиза ми — подсмихна се Мич. — Ти не ме ли познаваш, Крейн? — И без да дочака отговор, Мич се приведе към него и прошепна заплашително: — Аз съм новия ѝ татко, Ед. Сега аз съм татко ѝ и ти казвам, че изобщо не е възпитана като хората. Има му нещо на това момиче. Май е тръгнала по стъпките на Сатаната.

— На Сатаната ли? — оцъкли се насреща му Ед. — Какви ги приказваш, по дяволите?

— А! Чу ли се сам какво каза? — запита самодоволно Гарви. — И пред дъщеря си ли така кълнеш?

— Не разбирам какво искаш да ми кажеш — рече Ед.

Но Мич видя как очите му започнаха да се изпълват със страх.

— Вчера убила едно куче. Беззащитно куче.

— Глу… — понечи да каже Ед, но си прехапа езика, да не даде повод на Гарви да му лепне някое наказание. — Сара не е способна на такова нещо.

— Самата истина ти говоря, Ед — запъти се към вратата Мич. — Вярвай ми. Но благодарение на мен и моето семейство, малкото ти момиченце все още има някакви шансове.

— Никакви шансове не ѝ трябват — не отстъпваше Ед. — Много свястно дете си е тя!

— Може и да е… а може и да не е — отвърна Мич. И изведнъж тонът му се втвърди: — А ти гледай да не сгафиш в нещо по време на престоя си тук. Нали ми схващаш намека? Не желаем да Сара да ѝ се случи нещо, което не е заслужила, нали ме разбираш?

Мич се застоя в килията, колкото да види как Ед побледня, осъзнавайки надвисналата над дъщеря му заплаха. Засмя се самодоволно и тръгна да си гледа работата. Само физиономията на Крейн му стигаше, за да оправдае труда да дойде чак дотук.

Понякога си мислеше, че надали има на света по-приятна работа от неговата.

Бетина Филипс мина по чиновете, върна оценените рисунки от предния ден, похвали представилите се добре ученици и им даде напътствия по днешното задание. Когато стигна до Сара Крейн, момичето сякаш физически се сви и макар че вдигна глава, очевидно отбягваше погледа на Бетина.

— Искам да те видя след часа — каза учителката, но колкото и да се мъчеше гласът ѝ да е приветлив и топъл, остана с чувството, че на Сара ѝ иде буквално да побегне от кабинета.

Какво му става на това момиче?

Сара все пак кимна по някое време, а секунда след това би звънецът.

Учениците тръгнаха да напускат забързано стаята, а Бетина взе да подрежда катедрата си и да слага в папката рисунките, които вечерта щеше да прегледа. Само минута по-късно на мястото си беше единствено Сара.

— Вчера не си ми предала рисунка, Сара — отбеляза Бетина. — Какво има?

Погледът на момичето беше забит в масата пред нея.

— Не ми хареса онова, което направих.

— А защо смяташ, че щом ти не си го харесала, няма да го харесам и аз? — изгледа я въпросително Бетина.

Сара понечи да ѝ отговори, но после се отказа.

— Аз най-сериозно държа да виждам всичките ти работи — не отстъпваше учителката. — Как иначе ще знам доколко напредваш?

Сара пак се размърда притеснена на стола си и май пак тръгна да каже нещо, но премълча, а Бетина вече беше съвсем сигурна, че нещата не опират само до това, дето не си била харесала вчерашната рисунка. И се сети за откъслечните приказки, които беше дочувала цял ден — не само между учениците, но и между някои учители.

— Я ми разкажи какво стана вчера с Ник Дънигън и Конър Уест, Сара.

И Сара внезапно взе, че изправи глава.

— Не знам какво точно стана, госпожице Филипс. Конър почна да насъсква кучето си срещу нас с Ник и докато се усетим, нещо му стана — опита се Сара да сглоби някакво описание на случилото се, но то и днес ѝ прозвуча толкова неубедително, колкото ѝ се беше сторило и вчера, когато всичко стана пред очите ѝ. — Не знам как стана, но изведнъж коремът му се оказа разпран, то падна на тротоара и… и…