Джон Сол - Дом за разплата

Сара беше изобразила дори и фиданката.

Студ пролази по гръбнака на Бетина.

Огромните кепенци, защитавали някога чупливите прозорци и обитателите на старата каменна сграда от нахлуващите през езерото зимни североизточни ветрове, в днешно време бяха провиснали от пантите си. Все още обаче бяха използваеми и Бетина ги затваряше понякога при особено силен вятър.

Но както на снимката, така и на рисунката кепенците бяха строго подредени в една линия.

Нови.

И на рисунката, и на снимката входната врата беше една и съща, но различна от сегашната, сменена от майката на Бетина още преди да я роди.

И неизвестно как, куцата новодошла в Уоруик се беше сдобила най-неочаквано с изображение на Бетининия дом и го бе нарисувала по време на час, но не такъв, какъвто беше сега, а както е изглеждал, когато е бил съвсем нов.

Бетина неволно потри настръхналите си ръце и се извърна към Роки, който вече седеше кротко на прага и я гледаше с кротките си кафяви очи:

— Ти как мислиш?

Кучето само я погледна за още миг, после бавно се затича нанякъде, вероятно да търси котарака, който, откакто се помнеше, го беше осиновил.

— И мен ме плаши — сподели тихо Бетина с вече празната стая. Пресегна се да изгаси настолната лампа и огледа за последно както снимката, така и необяснимата рисунка.

За работата си Сара Крейн щеше да получи отлична оценка.

А пък Бетина щеше да я държи непрестанно под око.

Сара изчака цялото семейство Гарви да се настани около безупречно подредената трапеза и чак тогава седна на мястото си и простря салфетката върху коленете си. После се увери, че всеки си е сипал от макароните с риба тон, и едва тогава взе своята скромна порцийка.

Макар стомахът ѝ да протестираше отчаяно от глад, най-умишлено остави достатъчно за допълнително на Мич и Зак. Така или иначе, вече ѝ беше съвсем ясно, че колкото по-невидима е в дома на Гарви, толкова по-добре ще ѝ е.

Сякаш доловила мислите ѝ, Анджи Гарви я прикова с поглед:

— Как мина първият ти учебен ден, Сара?

Очите на цялото семейство се насочиха право в нея и Сара усети, че може би са ѝ приготвили някаква клопка. Но пък какво толкова коварно можеше да се съдържа в един тъй елементарен въпрос? Въпрос, който майка ѝ поне хиляда пъти ѝ беше задавала.

Или Анджи наистина се интересуваше най-невинно от първия ѝ ден в училище.

— Добре мина — отвърна най-сетне.

Погледите на всички си оставаха вперени в нея.

— Много хубаво беше — добави моментално. — Хареса ми. Много хубаво училище. — Очите ѝ се стрелкаха ту към Анджи, тук към Мич, и беше очевидно, че от нея се очаква да каже още нещо. — Много домашни дават — допълни плахо.

Без да я изпуска от очи, Мич допи бирата и наклони празното шише към Зак, който го пое и скочи да му донесе ново.

— Домашните са полезни — каза. — Това им е лошото на днешните училища, че не дават достатъчно домашни. На твоите години нямахме време да се мотаем и да вършим глупости, а трябваше да работим. И то яко. — И я прониза с поглед:

— А когато някой ни питаше нещо, му отговаряхме. Не го карахме да ни изкарва думите с ченгел от устата.

Сара глътна малко вода, пое рязко дъх и се напъна да измисли някакъв бърз отговор. Какво очакваше да чуе от нея приемният ѝ баща? Какво се предполагаше да му отговори? По някое време подхвана:

— Ами, нямах затруднения да намеря класната си стая, а и гардеробчето ми се оказа на много удобно място, на практика точно в средата на цялото училище.

Мич възобнови храненето си, а след него, като по сигнал — и останалите от семейството.

На Сара ѝ поолекна.

— Много ми хареса учителката по рисуване, госпожица Филипс.

Всичките четири глави се вдигнаха и пак забиха очи в нея.

— Н-н-нещо лошо ли казах? — заекна Сара. Какво стана? Къде пак сбърка?

Анджи Гарви отпи от чашата си и попи крайчетата на устните със салфетката си:

— Не ти се препоръчва да общуваш с Бетина Филипс. — Отвращението от името беше изписано на лицето ѝ. — Тя е вещица.

Сара зяпна. Вещица? Какви ги приказва Анджи? Но така и не успя да отвори уста, преди тя да отговори на неизказания ѝ въпрос:

— Жителите на градчето ни са християни и тук няма място за такива като Бетина Филипс.

Сара забеляза, че и изражението на Мич е непоколебимо.

— Забранява ти се да разговаряш с нея извън часовете по рисуване — продължи Анджи. — В нашия дом, и във всеки уважаващ себе си дом в Уоруик, избягваме, доколкото се може, да я споменаваме.