Джон Сол - Дом за разплата

Сара погледна още веднъж учителката и усети прилив на топлота по цялото си тяло.

Изведнъж седмият час по рисуване стана любимия ѝ предмет.

Бетина Филипс свърна с очукания си мини купър по издълбаната на коловози автомобилна алея и мина през ненужно натруфените порти от ковано желязо, провиснали от двете някогашни горди гранитни колони, така обрасли с мъх и лишеи, че издълбаният при създаването им декоративен надпис отдавна вече не можеше да се прочете. Бетина отбеляза стареенето им с дълбока прочувствена въздишка, превключи на по-долна предавка и даде газ по дългата дъговидна алея към родната си къща.

Когато беше малка, през почти половин година използваха градинар със задачата да поддържа просторния двор на старата резиденция според точните изисквания на дядо ѝ, но след като старецът се спомина, градинарят беше първият съкратен разход, макар и далеч не последният. Оттогава „Шътърс“ („Кепенците“), както викаха на дома им открай време, взе да запада все повече с всяка изминала година. Бетина правеше всичко по силите ѝ да запази външния ѝ вид, но скромната ѝ заплата едва стигаше да покрие разходите по отоплението през зимите — и то при условие, че с настъпването на най-късите и най-студени дни тя се свиваше единствено в кухнята и студиото си и оставяше останалата част от дома да замръзне.

Все още таеше надеждата някой ден Обществото за опазване на историческите паметници да ѝ направи предложение, на което тя нямаше да може да откаже. Дано станеше само преди старата сграда да рухнеше дотам, че да не подлежи на ремонт.

Вкара колата в гаража, влезе през кухненската врата и се провикна към двете си кучета и три котарака. Както винаги, нито едно от животните не дойде да я посрещне. Е, полека-лека щяха да се явят едно по едно и да я гледат подозрително и с нещо като чувство за вина за всички пакости, които са сторили, докато тя е била на работа.

Прекоси просторната кухня, мина през огромната трапезария и салона зад нея и чак тогава стигна до северната част на къщата, където беше превърнала някогашната зимна градина на прапрадядо си в студио.

В изпълнение на установения през годините ритуал погледна за миг през задните прозорци през терасата и широката ливада към брега на Шътърс Лейк. Водните птици отдавна бяха отлетели на юг, но и това не бе лишило езерото от ефирната му красота и от възможността му да изглежда различно през всеки ден на всеки сезон. Сега, в средата на есента, повърхността му бе накъдрена от северния бриз — предвестник на наближаващите жестоки студове. Малкото останали папури се бяха превили под слабеещото следобедно слънце. След някой и друг месец езерото щеше напълно да замръзне, снегът щеше да покрие всичко и тайнствената зимна тишина щеше да се спусне не само над езерото, но и над цялата къща.

Бетина пое дълбоко въздух, отвори ципа на папката с ученическите рисунки от отминалия ден и разположи творбите върху работната маса. Най-отгоре лежеше рисунката на онова, новото момиче с куция крак — Сара Крейн.

Сара беше нарисувала каменна сграда само с един кафяв маслен пастел, което придаваше на рисунката ѝ настроение като в старовремска фотография. Но талантът на Сара личеше от всеки неин щрих.

Перспективата ѝ беше безупречно прецизна — от изкусно пресъздадените сенки на различните нива на островърхия покрив до съответствието между покривния силует и щорите по фасадата и видимата страна. Куп неща беше пресъздала в един много кратък срок, та дори беше успяла да включи — или по-точно, да загатне — елементи от околния пейзаж, включително и светлосенките по част от камъните пред масивната двойна входна врата.

Вратата.

Бетина се отдръпна и пак огледа рисунката.

„Шътърс“?

Приближи картината до прозореца и пак я разгледа внимателно. Сара беше нарисувала нещо като умален вариант на Бетининия роден дом. Къщата върху листа беше с островръх покрив и с кръгло обръщало за автомобили, които приличаха на Бетинините, а огромните кепенци изключително много напомняха на онези, които бяха дали наименованието не само на къщата, но и на езерото, на чийто бряг я бяха вдигнали.

С тази разлика, че домът на Бетина имаше и конюшня — сегашният ѝ гараж — от източната си страна, и пристройка за прислугата от западната. А в средата на автомобилната алея се извисяваше огромен клен, чиито листа в момента бързо опадаха и вятърът ги струпваше по ъглите на къщата и покрива.