Мартин Попов - Отплаване. Фантастичното пътешествие на Уайтснейк

„Нийл е може би най-добрият рок басист, с когото някога съм свирил, добавя Мууди. - Той е толкова последователен, толкова е добър и работи много здраво. Наистина е така и смешното е, че в началото, когато бяхме в „Уайтснейк“, така и не усетих колко е добър. Чак по- късно, години по-късно, когато слушах старите албуми на „Уайтснейк“ отново и се концентрирах върху бас-линията, си казах просто, че той е перфектен! Всичко, което свири, е абсолютно перфектно, а сега е даже още по-добър. Фантастичен басист. Наистина е такъв. Това е всичко, което мога да кажа. Има други басисти, с които съм работил, но Нийл просто притежава това специално качество, да изсвири правилното нещо в подходящия момент.“

Хората, които завършват първия състав, са барабанистът Дейв „Патето“ Даул и кийбордистът Брайън Джонсън. Те са издърпани от групата „Стрийтуокърс“ на Роджър Чапман и Джон „Чарли“ Уитни. В тази банда Даул влиза на мястото на не кой да е, а Нико Макбрайън. Само след няколко месеца Джонсън бива заменен в „Уайтснейк“ от

Пийт Соли - който е свирил в „Паладин“, „Прокол Харум“, и най- важното, в „Снафу“ с Мууди. Даул не е първият избор на Дейвид. Ковърдейл е предпочитал Греъм Броуд, тогава неизвестен, но по- късно легендарен поддържащ музикант. А за басист - Алън Спенсър, Делисли Харпър, Криси Стюарт или Мики Фийт.

Друг в списъка е бил барабанистът на „Трапийз“, Дейв Холанд, който отива в „Джудас Прийст“, плюс китаристът на „Трапийз“, Мел Гали, който в крайна сметка ще се присъедини към групата години по-късно. Друг барабанист, на когото Дейвид винаги се е възхищавал, е Кози Пауъл, който в крайна сметка също се присъединява към бандата, след като маниакалният му работен график се освобождава в началото на 80-те.

И ето че вече имаме „Уайтснейк“, а една от рекламите за албума „Northwinds“ гласи: „Дейвид Ковърдейл идва със северните ветрове16. Дейвид Ковърдейл ще ви отнесе с бурята. Мъжът, който се изстреля към славата като водещ вокал на „Дийп Пърпъл“ в момента е на турне със своята група „Уайтснейк“ и идва към вас. Не ги изпускайте, на турне или на винил. Гаранция, че ще ви оставят без дъх.“

Светьт чака с нетърпение новосформираната група на Ковърдейл и първото им появяване е обявено за 23 февруари 1978 с концерт в „Скай Бърд Клуб“, Нотингам. Обаче това пропада. Ковьрдейл казва, че бандата свири за пръв път в политехническия университет в град Линкълн, Англия, като си спомня, че бусът им се разваля по пътя обратно към Лондон.

„Постоянно ми се налага да поправям хората, казва Нийл Мъри. - Всички гледат първата обява от звукозаписната компания, която гласеше, че ще свирим в Нотингам. Но това определено не беше първият ни концерт. Беше в Линкълн. Пазя си списък с всичките ни концерти, имам си една таблица [смее се]; обичам да си водя дневници и такива неща, затова помня какво се случи в онези дни.“

От 7 до 13 април групата се подвизава в студио „Сентръл Ре- кордърс“ с легендарния продуцент Мартин Бърч, който е известен с работата си с „Дийп Пърпъл“. Крайният резултат е яркият рокад- жийски кратък албум „Snakebite“, с четири песни в него, който ясно представя на света качествата на „Уайтснейк“ такива, каквито са до началото на 1980-те. С много привлекателно артистично оформление - простичко и изчистено, рисуван шрифт в черно и червено върху бял фон, с текстове на песните на гърба на обложката - албумът излиза на 7-инчови плочи на стандартен черен винил, а също така и на бял.

Но защо само 4 парчета?

„Звукозаписната компания не искаше да се захваща с дългосви- рещ албум, обяснява Марсдън. - Ето защо. Сделката с „EMI“ изглеждаше добра, но всъщност беше с международния раздел на компанията, което беше нещо като „EMI“ за бедни. Човекът, който дърпаше конците там, беше голям фен на бандата и искаше да подпише. Но шефовете отгоре не му позволиха да го направи за дългосвирещ албум. И казаха да направим първо ЕР. И затова така стана. Той поработи доста здраво по албума, особено това с белия винил и с обложката, искаше да се увери, че всичко ще е бижу. И предизвикахме доста интерес. Ако не беше той... казваше се Роби Денис. Трябва да му се отдаде заслуженото в историята на „Уайтснейк“, защото той ни гласува доверие. И после, разбира се, когато албумът постигна доста успех, направо захванахме следващия, „Trouble“, а този човек се превърна в герой за звукозаписната компания. И вече след това си бяхме с лейбъла на „EMI“.