Мартин Попов - Отплаване. Фантастичното пътешествие на Уайтснейк

„Няма серум срещу „ухапване от змията“18 на Ковърдейл“, гласи една реклама от лейбъла със снимка на групата и нарисувана змия. Пресата пише за групата: „Невероятна, просто магия“ („Рекърд Мирър“); „Напълно убедително представяне“ („NME“). Според „Са- ундс“: „Дори да изсвирят само една песен тяхното вродено величие... не може да остане незабелязано. Уверете се сами със „Snakebite“. С четирите си песни това си е половин албум само за 99 пенса. Има и специално колекционерско издание на бял винил със специална обложка и чантичка. „Come On“, „Ain’t No Love In The Heart Of The City“, „Bloody Mary“, „Steal Away“ - четири песни венозно от Дейвид Ковърдейл и „Уайтснейк“.

Както вече писах, четирите песни от този албум в последствие ще бъдат комбинирани с четирите от „Northwinds“ - „Keep On Giving Me

Love“, „Queen Of Hearts“, „Only My SouI“ и френетичния хеви мегьл ремикс на „Breakdown“ - и ще излязат като албум с осем песни за дебюта на бандата в Северна Америка: „Snakebite“ от „Уайтснейк“ - вече изписано като име на групата.

Този коктейл проработва доста добре. Три от песните са тежък блус-рок, а четвъртата, „Only My Soul“, е акустична балада със същия „десперадо“ темперамент като „Ain’t No Love“. И готово - „Уайтснейк“ имат дългосвирещ албум.

*

* *

До този момент според Мъри както оста се е сменила от соло проект на Ковърдейл към групата „Уайтснейк“, така и географският център се е сменил от убежището на Дейвид в Германия към Великобритания - в този смисъл вървят към типична британска рок банда. Но как изобщо е станало така, че Дейвид е живял в Германия?

„Ами той беше женен за германка, започва Мъри. - Плюс това с „Пърпъл“ имаха много добри контакти в Германия и по-специално в Мюнхен. Мисля, че бяха записали няколко албума в студиото „Мю- зикланд“ в Мюнхен. Ричи по-специално беше много очарован от... не знам, немския начин на живот или нещо такова. Сякаш имаше много негативизъм в Британия през 70-те. Минахме през всякакви стачки и режими на тока, и всякакви такива и много хора отиваха в Америка - или поне те отидоха, а аз останах закотвен тук [смее се] - и там постигаха големи успехи, живееха в лукс и знам ли какво още, а после се връщаха тук и всичко им се струваше много мизерно, мрачно и депресиращо.“

„А и в Германия мисля, че имаха повече уважение към музикалните звезди - като момчетата от „Дийп Пърпъл“ например. Докато във Великобритания тенденцията е да се опитваш да принизиш всички до твоето ниво. Докато в други страни често беше нещо като: „О, Боже, това е Дейвид Ковърдейл!“. Това те кара да се чувстваш като суперзвезда. И е много съблазнително. Така че беше комбинация от обстоятелства. В смисъл, това са само догадки от моя страна, защото не съм 6ил там, но когато започнах да свиря с тях в края на ’77, Дейвид вече беше женен за германка, Юлия. Скоро след това им се роди дъщеря. А и си мисля, че на него му харесваше да е част от немския начин на живот за известно време. После се преместиха тук, когато потръгнаха нещата с „Уайтснейк“. Така че след това не живееше в Германия, мисля че някъде от ’77 насам. Но сигурно е ходил там доста често, а и имахме много турнета там. Германия беше една от големите територии за нас.“

„Уайтснейк“ свирят на живо сравнително редовно през март 1978, но доста пестеливо от април до юни, като за пръв път излизат от Острова на 17 юни за концерт в Холандия. Тогава свирят по сцени от различен ранг и в клубове и концертни зали, но скоро акциите им ще се вдигнат.

„За мен това беше много различна роля, казва Ковърдейл на Мич Лафън, обяснявайки каква е била мисията му в ранния период. - Когато бях с „Пърпъл“ се научих да съобразявам стила на музиката, която пишех, с идентичността на групата, но само за три години това тръгна като спирала надолу. Затова, когато сформирах „Уайтснейк“, исках да сме отворени към изобилие от стилове, обединени под общата шапка на „Уайтснейк“. Една цветна, творческа шапка. Исках да има хард рок, ритъм&блус, блус и, ако е необходимо, добри комерсиални кукички. И смятам, че се справих добре, канализирайки всичко това.“

Мисията е изпълнена и „Уайтснейк“ успяват да си извоюват прилична позиция с музика, която никак не е на мода, имайки предвид, че групата се ражда във времена на пънк, ню уейв, пост-пънк и новата вълна на британския хеви метъл. Дейвид си е построил кораба на мечтите. Сега всичко, което му остава, е да го пусне срещу гореспоменатите вълни, които заплашват плаваемостта на новото му начинание.