Брад Тор - Последният патриот

Ако някой агент от американското или съюзническото разузнаване излезеше извън контрол или изчезнеше, особено ако разполагаше с информация от жизненоважно значение за интересите на Съединените щати, работата на Озбек беше първо беше да открие каква е причината. Заловен ли е бил? Или е станал изменник?

Когато се разбереше, че въпросният агент е бил заловен, досието му се предаваше на отдела за специални операции за „възвръщане“. Ако се окажеше, че е изменник, хората на Озбек създаваха две папки — едната синя, другата черна.

Синята папка съдържаше подробен оперативен план за откриване на обекта и връщането му в САЩ или отвеждането му до подходящо място в чужбина за разпит и оценка на щетите, които вероятно е причинил.

Във втората папка имаше план за откриването и ликвидирането на агента.

И в двете папки имаше предложения за ограничаване на щетите и допълнителни операции за прочистване, които понякога налагаха елиминирането на хора, с които изменникът е имал контакт.

Това не беше игра. Озбек не обичаше да убива хора. Но понякога се налагаше.

Излезе от асансьора на четвъртия етаж на централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния, и почти беше стигнал до кабинета си, когато го настигна Стив Расмусен — към тридесетгодишен, висок метър и осемдесет всезнайко с рижа коса и сини очи, който работеше към същата програма.

— Виж ти кой е дошъл най-после — жизнерадостно каза той.

На Озбек не му беше до него. Петнадесетгодишният му лабрадор Шелби имаше рак. Не спа от болки почти цяла нощ. Лекарствата вече не й помагаха. Увеличи дозата, но това също не помогна и Оз събуди ветеринарния лекар, с когото се уговориха да я заведе в кабинета му рано сутринта.

Озбек обичаше Шелби повече от всичко на света. Тя беше единственото същество от женски пол в живота му, което не се оплакваше от невъзможните часове, в които се прибираше. Засега беше под наблюдението на ветеринаря, но Оз знаеше, че ще трябва да се изправи пред неизбежната необходимост да я приспят. Расмусен не си падаше по кучетата и Оз се съмняваше, че ще го разбере.

— Знаеш ли — каза Озбек, като подмина колегата си и влезе в кабинета си, — с жена ти можем да бъдем насаме единствено рано сутрин.

Расмусен го последва и се настани на канапето.

— Не си прав, Оз. Ако идваш в събота, ще имате цял ден на разположение, а аз бих могъл да играя голф. Така всички ще спечелим.

Независимо от положението им на агенти от ЦРУ, ако Патриша Расмусен ги чуеше как говорят, щеше да срита задниците и на двамата.

— Какво има? — попита Озбек, сменяйки темата.

Стив Расмусен замълча за момент, после остави една черна папка на масичката за кафе.

— Трябва да се заемем с един от програмата „Трансепт“.

Озбек пристъпи към масичката и взе папката. По секретната програма „Трансепт“ бяха обучени най-изкусните убийци, които работеха за Централното разузнавателно управление. И тъй като официално американското правителство и ЦРУ не одобряваха убийствата, формално програмата „Трансепт“ не съществуваше.

— Селек иска лично да се заемеш с това — каза Расмусен и взе сложния дървен пъзел, който Озбек държеше на масата си.

Селек беше директорът на НСС. Озбек, който преглеждаше досието, повдигна вежди.

— Защо аз?

— Случаят е заплетен.

— Ясно, но какво му е заплетеното?

— В неделя вечерта при Мемориала на Джеферсън е станало убийство — отвърна Расмусен.

Озбек приключи с досието и го върна на колегата си.

— Е, и?

— Някой е убил служителка на Фондацията за американско-ислямски връзки. Чувал ли си за тях?

Да, беше чувал. Финансираната от Саудитска Арабия Фондация за американско-ислямски връзки, или ФАИВ, както я наричаха, беше една от най-големите и влиятелни ислямски организации в Съединените щати. Имаше офиси из цялата страна и нейните представители се втурваха към микрофоните всеки път, когато някой мюсюлманин биваше обвинен в нещо и като грамофонна плоча започваха да се оплакват от ислямофобия, още преди да са разбрали какви са фактите.

Мюсюлмани, заловени със самоделни бомби в багажника на колата им? Били са фойерверки, а полицаят, който ги е спрял, изпитва фанатична ненавист към мюсюлманите.

Ислямски духовници, пътуващи със самолет, се молят на висок глас на летището, подиграват се с Америка на арабски език, сменят местата си, за да се подредят като терористите, които отвлякоха самолетите на 11 септември, и макар да не са с наднормено тегло, искат удължители за предпазните колани, които могат да се използват като оръжие, и ги оставят под седалките? Горките хора, единствената им вина е, че са мюсюлмани. ФАИВ ще помогне на имамите да съгласуват жалбите си срещу ислямофобите в самолета, които са се уплашили без никаква причина и са се оплакали на екипажа от напълно нормалните действия на тези хора.