Брад Тор: Последният патриот

— Това може да значи какво ли не.

Харват продължи да преглежда съдържанието на портфейла. Там имаше всичко, което може да се очаква — кредитни карти, различни членски карти, малък хартиен плик с магнитна карта с номер на хотелска стая, както и няколко смачкани визитки на различни хора.

Тъкмо се канеше да приключи огледа, когато нещо в последната визитка му се стори познато. Извади я от купчината и я разгледа още веднъж. Беше на застрахователен агент с адрес във Вашингтон, окръг Колумбия, но не това беше важното. Вниманието на Харват привлече телефонният номер.

Беше виждал тези десет цифри и преди. По-точно, беше ги запомнил.

— Знам този телефонен номер.

— Чий е? — попита Трейси.

— Номерът е на частната гласова поща на президента на Съединените щати.

Харват разбра, че който и да е Антъни Никълс, той е нещо повече от професор по история в Университета на Вирджиния.

Тъкмо щеше да сподели това с Трейси, когато тя погледна към мястото, където бяха оставили Никълс и каза:

— Изчезнал е.

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

Висок малко над метър и осемдесет, с черна коса, тъмни очи и силна брадичка, тридесет и пет годишният Айдън Озбек приличаше по-скоро на знаменитост от списание „Ескуайър“, отколкото на агент от Централното разузнавателно управление, при това един от най-способните.

Беше второ поколение американец от турски произход, израснал в елегантен квартал на Чикаго, където в гимназията се славеше като добър борец. С голям интелект и забележителни резултати от изпитите, той беше приет в университета на Айова с пълна стипендия. Състезава се като борец през всичките четири години на следването си и си спечели голяма известност, след като отборът му на три пъти спечели университетския шампионат Биг Тен.

След като завърши колежа, Озбек, или „Оз“, както го наричаха приятелите му, искаше да служи на страната си и се записа в армията с амбицията да бъде в специалните части. Представи се отлично във всичко, което армията изискваше от него, и подобри няколко рекорда, още докато беше в училището за рейнджъри.

После завърши курсовете за подбор и обучение на специалните войски, едно от най-изтощителните и изискващи психически сили изпитания, през които беше преминавал. Спечели си място сред зелените барети и това беше едно от най-големите постижения в живота му.

Преди 11 септември служи като сержант в медицинската част, известна като „18 Делта“. Това беше по времето, когато президентът на САЩ и националната стратегия за отбрана не позволяваха на специалните войски да изпълняват мисии, съответстващи на подготовката им. Накратко, рядко им се случваше да участват в операции.

С опита му от специалните войски, медицинската част и познанията му по арабски, за Озбек не беше трудно да си намери интересна работа на друго място. Преди да постъпи в Националната секретна служба (НСС) към ЦРУ, той работеше за Държавния департамент из посолствата на САЩ по целия свят, а в един период изпълняваше задачи дори с легендарния агент Пейнтър Кроу и неговият елитен отряд „Сигма“.

Според програмната декларация на НСС, известна преди като Оперативна дирекция, мисията й беше да координира агентурното разузнаване, извършвано от ЦРУ и други агенции, като ФБР, Агенцията за военно разузнаване, Армейското командване за разузнаване и сигурност, разузнаването на Морския корпус и Военноморската служба за разузнаване.

Освен елиминиране на борбите за надмощие между ФБР, Държавния департамент и Министерството на отбраната, задачите на НСС включваха провеждане на тайни операции и вербуване на чуждестранни агенти. Службата ръководеше безброй подразделения за политически, икономически и паравоенни тайни операции. Разполагаше и с група за борба с тероризма, известна като Отдел за специални операции.

Отделът за специални операции се ръководеше и се състоеше от бивши бойци от специалните части, които владееха до съвършенство изкуството да боравят с оръжие, да се измъкват и оцеляват, да транспортират тайно хора и материали, да водят партизанска война, да използват експлозиви, да потушават размирици и да провеждат контраразузнаване.

В тази област от дейността на ЦРУ Айдън Озбек се чувстваше като у дома си. Ръководеше свръхсекретна програма на НСС, известна като „Обществото на мъртвите поети“. Основната им задача се състоеше в залавяне или ликвидиране на изменилите на страната си разузнавачи.