Крис Картър - Престъпен ум

След пътуване, което продължи сякаш цяла вечност, джипът най-после стигна до другата страна на комплекса и спря пред сериозно охраняваните порти на нещо, което може да бъде описано само като комплекс в комплекса, напълно изолиран от главната група сгради. Джипът мина през охраната, влезе вътре и спря пред триетажна тухлена постройка с тъмни бронирани стъкла.

Хънтър и Тейлър слязоха от колата и тя го придружи покрай въоръжените пехотинци на входа. Влязоха вътре, минаха през две охранявани врати, тръгнаха по дълъг коридор, после през още две охранявани врати и накрая се качиха в асансьор, който ги спусна три етажа надолу, в Отдела за бихейвиористични науки, ОБН. Вратите на асансьора се отвориха в дълъг, лъскав и добре осветен коридор с ламперия на стените и няколко портрета в позлатени рамки.

Едър мъж с овално лице и крив нос пристъпи пред вратите на асансьора.

— Детектив Робърт Хънтър — каза той с дрезгав глас, който прозвуча малко недружелюбно. — Аз съм агент Едуин Нюман. Добре дошли в ОБН, ФБР.

Хънтър слезе от асансьора и стисна ръката му.

Нюман беше на петдесет и една-две години, със сресана назад прошарена коса и ясни зелени очи. Носеше черен костюм с безупречно чиста бяла риза и копринена червена вратовръзка. Усмихна се и белите му зъби заблестяха.

— Мисля да поговорим набързо в залата за конференции, преди да ви заведа да видите… — Млъкна и погледна Тейлър. — Старият ви приятел, доколкото разбрах.

Робърт кимна и последва Нюман и Тейлър до дъното на коридора.

Залата за конференции беше голяма и имаше климатик, настроен на много приятна температура. В средата беше поставена дълга маса от лакиран махагон. Голям монитор на отсрещната стена показваше подробна карта на Съединените щати.

Нюман седна начело на масата и кимна на Хънтър да заеме мястото до него.

— Знам, че са ви информирали за деликатната ситуация, която имаме тук — започна той, след като Робърт седна.

Хънтър се съгласи, като кимна.

Нюман разгърна папката на масата пред него.

— Според онова, което сте разказали на директор Кенеди и на агент Тейлър, истинското име на човека, когото сме задържали, е Лушън Фолтър, а не Лиъм Шоу, както пише в шофьорската му книжка.

— Това е името, с което го познавах — потвърди Робърт.

Нюман кимна с разбиране.

— Значи мислите, че Лушън Фолтър също може да е фалшиво име?

— Не съм казал такова нещо — спокойно отговори Хънтър.

Нюман зачака.

— Не виждам причина да използва фалшиво име в университета — добави Робърт, опитвайки се да изясни нещата. — Освен това не трябва да забравяте, че говорим за Станфорд и човек, който тогава е бил едва на деветнайсет години.

Нюман се намръщи леко, не разбра накъде клони детективът.

Хънтър прочете мислите му и обясни:

— Това би означавало, че този деветнайсетгодишен младеж вещо е фалшифицирал няколко документа, за да бъде приет в много престижен университет във време, когато не съществуваха персонални компютри. — Той поклати глава. — Трудна задача.

— Да, трудна, но не и неосъществима — рече Нюман.

Хънтър не отговори.

— Единствената причина да питам, е заради скритото значение в името му.

— Скрито значение? — Робърт погледна с любопитство агента.

Нюман кимна.

— Знаете ли, че думата фолтер означава мъчение на немски?

— Да, Лушън ми каза — отвърна Хънтър.

Нюман продължи да го гледа втренчено.

Робърт остана невъзмутим.

— Това ли е скритото значение? — попита той и погледна Тейлър и после отново Нюман. — А знаете ли, че името му Лушън произлиза от френски и означава «светлина, просветление»? Освен това е име на село в Полша и на християнски светец, Лукиан. Повечето имена съдържат история, специален агент Нюман. Моето фамилно име означава «ловец», но баща ми изобщо не беше ловец в какъвто и да е смисъл на думата. Множество американски фамилни имена по случайност означават нещо на други езици. Това не може да се нарече скрито значение.

Нюман не каза нищо.

Хънтър замълча за момент и после насочи поглед към папката на масата.

Нюман схвана намека и започна да чете.

— И така, Лушън Фолтър, роден на двайсет и пети октомври хиляда деветстотин шейсет и шеста година в Монте Виста, Колорадо. Родителите му — Чарлс Фолтър и Мари-Ан Фолтър — са починали. Завършил гимназията в Монте Виста през хиляда деветстотин осемдесет и пета година с много добри оценки. Няма криминални проявления. Не е имал неприятности с полицията. След като завършва гимназия, веднага е приет в Станфордския университет. — Нюман млъкна и погледна Робърт.