Джонатан Келерман - Доктор Смърт

— Гол на открито, близо до пътя — казах аз. — Би било рисковано дори по тъмно, защото е трябвало да използва фенер, за да огледа тялото си и пръстта. Да не говорим за светлината, която му е била необходима в микробуса. Някой би могъл да мине случайно, да я види и да отиде да провери или да съобщи за това.

— Може би осветлението в микробуса не е било голям проблем. На шофьорската седалка намерихме парчета картон, несъмнено използвани, за да закриват прозорците. По тях също имаше артериална кръв, така че със сигурност са били там, докато го е скопявал. Човек като Мейт би използвал именно картон вместо пердета и бих се обзаложил, че ги е донесъл самият Доктор Смърт, очаквайки сам да включи някого в машината, а не да включат него. Същото се отнася и за матрака, върху който лежеше. Мисля, че се е готвел да изпълни ролята на ангел на смъртта за петдесет и първи път, но някой е казал: „Хей, този път ти си пътникът“.

— Убиецът е използвал картона, а после го е свалил от прозорците — изтъкнах. — Искал е тялото да бъде открито. Показност, както с разрезите, описващи геометрични фигури. Затова е оставил микробуса на видно място. „Вижте какво направих. Вижте с кого.“

Майло втренчи поглед в пръстта, мрачен и изтощен. Представих си касапницата. Жестокият удар, а след това зверската хирургическа операция край път, потънал в мрак. Убиецът, който мълчаливо и старателно подготвя импровизираната операционна в багажника на микробуса, а после избира място, край което минават малко коли, и без суетене и разтакаване осъществява замисъла си.

Внимателно бе забил иглите на системите във вените на Мейт и бе сложил пръста му върху бутона за задействане.

Облян в кръв, все пак бе успял да се измъкне, без да остави дори едно алено петънце. Бе премел района… Никога не бях попадал на такава съобразителност.

— Каква беше позата на тялото?

— По гръб, с глава близо до предната седалка.

— Върху матрака, донесен от самия него — добавих. — Мейт оборудва микробуса, а убиецът го използва. Става дума за умела тактика. Съучастничество.

Това го накара да се замисли дълбоко.

— Има нещо, което трябва да се пази в пълна тайна. Убиецът е оставил бележка. Обикновен бял лист, закован в гърдите на Мейт с пирон от неръждаема стомана. Напечатана е на компютър: „Щастливо пътуване, психясало копеле“.

Бръмчене на мотор накара и двама ни да се обърнем. От запад се появи кола, която се изкачи по възвишението и сви към Енсино Хилс. Голям черен мерцедес, седан. Жената на средна възраст, която седеше зад волана, намали скоростта на осемдесет, докато оправяше грима си, а после профуча покрай нас, без да ни погледне.

— „Щастливо пътуване“ — казах аз. — Мейт е наричал така пътя към отвъдното. Очевидно подражание, Майло. Може би затова убиецът го е халосал така, че да изпадне в безсъзнание, и след това го е накълцал. Разиграл е драма от две действия — като пародия на техниката на Мейт. Първо замайване, а после умъртвяване. Увреждане на мозъка вместо упойка. Зверско изопачаване на ритуала на Мейт.

Той примигна. В полумрака зелените му очи имаха маслинен оттенък.

— Твърдиш, че този тип се е вживял в ролята на доктор? Или е мразел лекарите? Искал е да разкрие някаква своя философия?

— А може би бележката е оставена, за да те накара да мислиш, че е гледал философски на Мейт. Може би дори се е самозаблуждавал, че това е причината да го убие. Но не е така. Разбира се, че много хора не одобряват това, което е вършил Мейт. Не бих се изненадал, ако някой го бе причакал и застрелял или бе опитал да го взриви. Но описаното току-що от теб не оставя и следа от съмнение, че извършителят е изпитал наслада от самото деяние. Показност, разиграване на театър на смъртта. Като се има предвид жестокостта и предвидливостта му, нищо чудно да го е вършил и преди.

— Дори и да си прав, за първи път парадира със стореното. Поисках справка в базата данни на националната полиция, но във файловете им няма информация за подобни случаи. Агентът, с когото разговарях, каза само, че има елементи, характерни и за организираните, и за неорганизираните серийни убийци.

— Каза, че ампутацията е извършена непохватно.

— Такова е мнението на съдебния експерт.

— Значи може би нашето момче има някакви медицински амбиции. Вероятно е претърпял разочарование, например отказ да бъде приет в медицински институт, и сега се опитва да докаже на света колко е умен.

— Може би — каза той. — Но самият Мейт, макар и дипломиран лекар, не е бил голям майстор. Миналата година извадил черния дроб на един от своите „пътници“ и го оставил пред областната болница, запечатан в хладилна чанта. Не че някой би го приел, като се има предвид доставчикът, но органът бил силно увреден. Не е бил изваден както трябва и са били прекъснати кръвоносни съдове.