Дэвид Вуд - Шибалба

— Ха! — долетя до него недоверчивият смях на Боунс. — Дано!

Въпреки това след няколко минути всички се събраха на пода на Къщата с остриетата. Бел се зае да изучава подреждането на пътеводителя на стената и след няколко секунди изказа своето мнение.

— Само предположение: ако става дума за изпитание на смелостта, както ти предполагаш, да поемем по най-лесния път няма да е правилно.

— И аз мисля така — кимна Мадок. След това се обърна към Миранда. — Сега е мой ред, нали?

Тя се смръщи в отговор и веднага реши да действа, вдигайки крак над обсидиановите остриета.

Щом прехвърли тежестта си върху този крак, се чу друго силно щракване и още един участък с остриета, дълъг около пет метра, потъна в пода. Едновременно с това остриетата в чистия участък, който не бяха избрали, изскочиха от пода. Настъпи и друга промяна, която Ейнджъл първа забеляза.

— Пътеводителя го няма.

Мадок обърна глава да погледне и видя, че златната плоча наистина я няма. Докато осмисляше станалото, Боунс извика:

— Намерих го. Ето там!

Пътеводителят, или по-точно пълно копие на първия, сега блестеше от друга стена почти перпендикулярно на наскоро разчистения участък.

— Ето ви отговора — каза Мадок. — Вървете натам, накъдето гледа кучето водач.

— Стига, разбира се, да не е някакъв номер — подхвърли Боунс. — Ами ако вземат да променят правилата по средата на играта?

— Господарите на смъртта били жестоки — обади се Бел, — но не особено нечестни. Изпитанията, описани в „Попол Вух“, са доста опростени. Разбира се — завърши той, — всичко е възможно.

— Чудесен начин за събуждане на доверие, докторе — измърмори Боунс, мина покрай Мадок и Миранда, отдалечи се от новопоявилия се пътеводител и стъпи върху остриетата…

Те изчезнаха веднага заедно със златния пътеводител, който им беше показал пътя.

Продължиха предпазливо напред, следвайки указанията на всеки нов пътеводител, който се покаже. Докато напредваха през лабиринта от остриета, околната температура спадна забележимо, стана толкова хладно, че кожата им взе да настръхва. Хладният въздух излизаше от една от вратите, към която пътеводителят — това не беше изненадващо — изглежда ги водеше.

— Това трябва да е Къщата на треперенето — обясни Бел, щом стигнаха до вратата. Говорът му беше отсечен, накъсан, сякаш отново му беше трудно да диша.

— Известна и като Студената къща.

— Така ли? — каза Боунс с гримаса. — Все едно сме в индустриален хладилник за месо.

— Какво може да очакваш от място, наречено Студената къща? — заяде се Миранда.

— Мислех си, че просто ще е хладно и влажно. Като в пещера.

— Колкото и да ми е неприятно да призная — намеси се Ейнджъл, — брат ми е прав. Това не е естествената пещерна прохлада. Усещането е за… ами да, индустриален хладилник за месо.

Мадок подуши въздуха. Още преди това беше доловил слаба миризма на химикал като почистваща течност. Сега беше много по-силна. Дотолкова, че дори лек полъх от нея го накара да се свие.

— Тази миризма. Амоняк. Това е естествено охлаждащо вещество.

— Естествено? — Ейнджъл подуши и потръпна. — Шегуваш се, нали?

— Вярно е — обясни Миранда. — Амонякът е срещащо се в природата съединение на водорода и азота. Има много ниска точка на кипене — няколко градуса под нулата. При определено налягане се втечнява и действа като много резултатно охлаждащо вещество.

— Сега и специалист по химия ли стана? — отбеляза Боунс.

— Зная доста за взривните вещества — отговори тя за първи път без следа от сарказъм в гласа. — Особено за амониевия нитрат, който се произвежда между другото и от гуано. Каквото понякога се намира в пещерите. Но да измислиш как да го използваш, за да охлаждаш въздуха… — Тя поклати глава. — Ние не успяхме да го измислим чак до XIX век.

— Спомена технологиите на древните — отговори Боунс. — Непрекъснато слушам колко напреднали били маите. Може и да са измислили нещо подобно. Особено ако са получили помощ от…

— Не го казвай — помоли Ейнджъл и скръсти ръце на гърдите си. — Има и Гореща къща, нали? Колкото по-бързо минем през това, толкова по-бързо ще можем да се сгреем. Да оставим фантастичните предположения за по-късно. Съгласни ли сте?

— Аз съм съгласен — отговори Мадок. После се обърна към Бел. — Някакви полезни съвети от „Попол Вух“?

— Студената къща е описана като място на невъобразим хлад с тракаща градушка. А що се отнася до оцеляването, само казва, че Близнаците разсеяли студа, но не споменава как.