Дэвид Вуд - Шибалба

— Белтран? — Алекс беше чувал това име. — Кралицата на Заливния картел от Юкатан? Чувал съм за теб. Ти си кораво момиче. Не знаех, че си се забъркана с тези маянски вуду глупости.

Погледът на Изабела се стрелна към него.

— Забъркана като теб, задник?

За миг от черните ѝ очи сякаш започна да капе отрова, но после те се извърнаха от него, все едно е прокажен.

— Тя е племенница на Ектор Канул — продължи Карина. — Бившият върховен жрец на Змийските братя. — Подчерта „бившият“, завъртайки ножа в очевидно отворената от скръб рана на другата жена. — Мисли си, че е дошла тук, за да отмъсти за него.

— О, сюжетът се задълбочава. Изглежда, че вие, момичета, имате да си казвате много неща.

— Ектор я отгледа в традициите на нашия народ. Той искаше тя да бъде неговата наследница.

На Алекс не убягнаха триумфалните нотки в гласа на Карина, но не можеше да схване причината.

— И защо това е важно?

— Тя познава най-дълбоките тайни на братството. Може да ни преведе през Къщата на мъртъвците.

След няколко минути безплодно търсене Мадок беше готов да се признае за победен. Въпреки очевидната мъдрост в предпочитания от него начин на действие, предпазливият подход не им се отплати. Единственото, с което можеше да се утешава, беше това, че никой не падна в някоя от многото сякаш бездънни ями, осеяли пода на пещерата като дупки в парче швейцарско сирене.

Тези пропасти сякаш бяха единственият изход от Къщата на мрака, особено след като проходът към залата на Съвета внезапно беше затворен, заключвайки ги тук вътре. Той предположи, че това е дело на Змийските братя, които бяха избрали да ги затворят, вместо да ги преследват из Шибалба. Нямаше смисъл да опитват да отворят вратата отвътре, след като Змийските братя ги чакаха от другата страна в засада, готови да ги превърнат в игленици за стреличките си. С изключение на кръглия камък, който затваряше прохода, в помещението нямаше нищо, изработено от човешка ръка. Нямаше изображения, нито релефи, които да крият тайна врата. И още по-лошо: никакви следи от кучешки лапи. Не, Мадок знаеше: единственият път навън водеше надолу.

Всяка от тези цепнатини приличаше на вход към различен кръг на ада. Някои изпускаха воня на сяра и горещина, докато други изригваха определено мразовит въздух, все едно бяха свързани с промишлен климатик. Никоя от дупките нямаше вид на особено гостоприемна, но вероятно това беше и целта.

Мадок се присъедини към Миранда и нейния баща близо до центъра на пещерата.

— Мисля, че трябва да се спуснем в някоя от тези дупки — каза той. — Разполагаме с достатъчно въжета за една-единствена дупка, но не мисля, че имаме време за метода на пробата и грешката. Някакви предложения?

Бел се смръщи от мисловно напрежение.

— Господин Мадок, приемете моите извинения. Наистина не очаквах да бъде такова голямо предизвикателство.

— Само си представете какво изпитание е било да се спуснеш в някоя от тези ями в пълен мрак — подхвърли Ейнджъл, когато дойде при тях.

Мадок я изгледа косо.

— Да — отговори той бавно, наистина опитвайки се да си представи. — Чудя се…

— Олеле — предупредително възкликна Боунс, — той отново се опитва да мисли. Пазете се. Не му позволявайте да ви забаламоса.

— Ами ако от нас се очаква да вършим всичко това в пълен мрак?

— Точно така — кимна Боунс с ясно доловим сарказъм. — Страхотна идея.

— Не, той е прав — намеси се Миранда. — В онова сеноте в Тулум се обърках и не знаех по кой проход да поема. Въздухът ми свърши и осъзнах, че изборът ми трябва да е правилен още от първия път. Затова изключих водолазното си фенерче. Влизаше достатъчно дневна светлина, за да ми покаже по кой път да поема.

— Ударението в разказа ти е върху „дневна светлина“ — възрази Боунс. — Не мисля, че там, където трябва да отидем, има нещо подобно.

— Пропускате най-важното — намеси се бързо Мадок. — Тези изпитания, реките, камъкът за готвене… Ние мислим, че трябва да намерим начин да ги избегнем, но всеки път единственото решение е да участваш в играта.

Бел бавно кимна.

— В „Попол Вух“ Героите близнаци трябва да прекарат нощта в Къщата на мрака. Дали им факла, но тъй като знаели, че това е изпитание, те отказали да я използват.

— Това е! Поне е нещо, което лесно можем да изпробваме. — Мадок изгаси своя челник. — Изгасете фенерчетата и да видим какво ще се случи.

Ейнджъл и Миранда веднага го направиха, но Боунс се поколеба, стрелвайки Мадок с раздразнен поглед, преди най-накрая да последва примера на жените. Когато и последната светодиодна светлина угасна, тъмнината се стовари върху тях като тежка, задушаваща завивка.