Дэвид Вуд - Шибалба

Здесь есть возможность читать онлайн «Дэвид Вуд - Шибалба» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Шибалба: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Шибалба»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В легендите го наричат Шибалба — мястото на страха!
Мрачно спускане в света на мъртвите
Откриването на съкровище в Юкатан изстрелва бившите флотски тюлени Дейн Мадок и Боунс Боунбрейк да издирват легендарния Град на мъртвите на маите, където се изправят срещу смъртоносни врагове. От древните руини до пълните с опасности джунгли Мадок и Боунс трябва да надхитрят злата змия Бродърхуд, за да намерят приказния град, преди един стар враг да разкрие неговите тайни и да запрати света в мрака.
Ще оцелеят ли при спускането си в Шибалба?
Завладяващ трилър, който те кара да поглъщаш страниците. Предлага библейски мотиви, древни тайни и противни създания. Един съвременен Индиана Джоунс, който е на път да надмине оригинала.
Джереми Робинсън, автор на „Ефектът на близнака“

Шибалба — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Шибалба», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нищо не се случи.

— Може би трябва преди това да я нагрееш — подсказа Боунс.

Познавайки Боунс, това определено беше опит за шега, но Мадок осъзна, че неговият приятел е прав.

— Точно това трябва да направим.

— Не говориш сериозно — каза Миранда.

Но Мадок не ѝ обърна внимание. От предишните си срещи с древните архитекти на Шибалба беше научил едно нещо: те бяха садистични кучи синове. Извади запалката, която беше донесъл като средство за откриване на въглероден двуокис, и клекна, за да стигне до огнището. Запали я и поднесе пламъка до сухото дърво, по което започнаха да играят жълти огнени езичета. Скоро въздухът се изпълни с миризма на горящо дърво. В края на вдлъбнатината обаче сигурно имаше комин, защото въздухът в помещението остана сравнително чист. След няколко минути Мадок почувства промяна в температурата. Помещението започна да се затопля. Калта по дрехите и кожата му започна бързо да съхне, образувайки сърбяща коричка. Докато гледаше каменната пейка, въодушевлението му, че преодолява изпитанието, започна да се изпарява.

— На камъка му трябва известно време, за да се нагрее — отбеляза Боунс. — Но щом го направи, си остава дълго време горещ. — Той се усмихна на Мадок. — Какво, друг акъл ли ти дойде?

— Да, втори, трети и дори четвърти — призна Мадок. Докосна камъка с показалеца си. Беше топъл, но не толкова, че де го изгори. Засега.

Вместо да седне, стъпи на пейката, защото съобрази, че подметките на туристическите обувки ще му осигурят допълнителен защитен слой. Разбира се, стига да не се стопят. Веднага щом стъпи с десния си крак върху камъка и прехвърли тежестта си върху него, пейката под него се премести, спускайки се около три или четири сантиметра надолу. Чу се глухо боботене в скалите и изведнъж задната част на вдлъбнатината се плъзна встрани, разкривайки тъмен проход зад камъка за готвене.

— Сезам, отвори се — пошегува се Мадок, опитвайки се да прозвучи триумфално, но най-вече изпитваше облекчение.

— Страхотно! — зарадва се неискрено Боунс. — Всички отиваме в ада.

— Не и ако не се размърдате — каза Мадок. Вече чувстваше горещината в обувките си и знаеше, че нещата само ще се влошават. — Може да се затвори, ако сляза. Затова минавайте покрай мен един по един. Боунс, мини пръв.

Веднъж и едрият чероки направи каквото му беше казано, без да коментира. Стъпи на камъка до Мадок и се промъкна край него към отвора. Спря на входа, светна с фенерчето вътре, за да се ориентира, след това слезе от камъка за готвене и потъна в мрака. Мадок надникна в открилия се проход, но освен силуета на Боунс не успя да различи нищо.

Миранда беше следващата, но се спря на пейката, за да помогне на баща си. Тя изстена, когато горещината стигна до нея, и заподскача от крак на крак, докато Бел бързаше да се качи до нея. На Мадок ужасно му се прииска да имитира нейния огнен танц. Горещината беше преминала точката, когато беше само некомфортна. Знаеше, че скоро щеше да му причини физическо нараняване. Но се притесняваше, че твърде много движения върху камъка, може да предизвикат затварянето на вратата.

Щом семейство Бел минаха, дойде ред на Ейнджъл. Когато се промъкна край него, тя го целуна набързо.

— Какво горещо парче си ми ти!

— Ти също! — опита Мадок да се усмихне, но със стиснатите от болката зъби, това приличаше по-скоро на гримаса.

Тъкмо се готвеше да я последва, когато видя нещо да се движи в помещението, което току-що бяха напуснали. За част от секундата предположи, че светлината му е изиграла шега. Реши, че заради трепкането на пламъците под камъка за готвене изсечените статуи на Господарите на смъртта изглеждат така, сякаш се движат. Обаче ставащото беше достатъчно странно, за да го накара да светне в мрака.

Не беше зрителна измама.

В центъра на помещението стоеше човек. Поне Мадок предположи, че е човек, макар да беше трудно да бъде сигурен, защото първото му впечатление беше, че е покрит с люспи на влечуго. Фигурата вдигна ръка, за да заслони очите си от силната светлина, давайки на Мадок още секунда или две да осмисли онова, което виждат очите му.

Да, беше човек. Под слоя лепкава кал почти голото му тяло беше изрисувано или татуирано с шарки, подобни на люспи. Черната му коса беше вдигната в кок, подобно на изобразените в маянските глифи.

Мадок си спомни онова, което каза Бел за модерните маи, които продължават да живеят със старите традиции, и се запита дали този не е местният шаман, който ги е видял да се промъкват в пещерата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Шибалба»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Шибалба» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Шибалба»

Обсуждение, отзывы о книге «Шибалба» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x