Дэвид Вуд - Шибалба

— Направо магистрала до ада — измърмори Боунс.

— Предполагам, че ако беше на дъното, щеше да я наречеш стълба до небето. За маите пещерите са били и двете. Вярвали са, че вечер слънцето залязва в някоя пещера на запад, пътува под земята и след това изгрява от друга на изток. Както можеш да си представиш, това е място, където смъртните не са добре дошли. Доколкото знам, само една експедиция е стигнала до дъното, но е прекарала едва няколко минути долу.

— Защо? — попита Ейнджъл.

— Мисля, че един от членовете на експедицията е бил ранен, което ги накарало да побързат. Освен това имало проблем с въздуха. Високо ниво на въглероден двуокис, вероятно от някакво гниещо органично вещество.

Мадок беше очаквал подобен проблем, откакто Бел спомена за дълбоката сто и петдесет метра шахта по-рано през деня. В добавка към другото оборудване, което носеше, беше взел и един прост уред за определяне равнището на въглеродния двуокис — евтина запалка, която беше купил в Белиз Сити. Той я извади от джоба си, завъртя с палец колелцето и произведе яркожълт пламък.

— Стар миньорски номер — обяви той. — Докато гори с жълт пламък, във въздуха има достатъчно кислород. Ако пламъкът стане син, ще трябва да се връщаме.

Ейнджъл се наведе над шахтата и направи гримаса.

— Сигурно не трябваше да оставяме горката Кейси сам-сама на летището. Късно ли е да променя намеренията си?

Мадок ѝ прати въздушна целувка.

Бяха донесли два водолазни регулатора и една бутилка със сгъстен въздух, в случай че се наложи да преплуват наводнени проходи. Ако се наложеше, можеше да дишат подред, както бяха направили в Града на Сянката. Обаче запасът нямаше да им позволи много дълга екскурзия. Ако попаднат на лош въздух, вероятно щеше да се наложи да съкратят проучването си. Мадок се съмняваше, че ще има проблем, докато въздухът продължава да се изкачва от дълбините.

С помощта на Миранда, която бе преминала почти толкова сериозно обучение за боравене с въже, колкото военноморските тюлени, Мадок и Боунс съоръжиха фиксирано въже — първото от няколкото дължини, които щяха да са нужни, за да се спуснат на дъното. Имаше причина тази шахта да е смутила по-раншните експедиции. Щяха да се спуснат четиресет и пет етажа надолу — половината от височината на Айфеловата кула [28] 156 метра. — Б. пр. . Спускането беше лесната част. Носеха повече от триста метра въже, което в съчетание с останалото алпинистко и водолазно оборудване тежеше доста. За щастие нямаше нужда да го носят нататък.

Мадок силно се надяваше забележката на Бел, че смъртните не са добре дошли в подземния свят, да не се окаже твърде пророческа. Спускането в шахтата можеше да се окаже най-лесната част от цялата експедиция.

Ако Ейнджъл беше решила да се присъедини към Кейси, нямаше да ѝ се наложи да ходи твърде далече. Кейси все още беше сама, но не на летището. Всъщност се носеше нагоре по планинския път в посока Нах Тунич.

Само трийсет минути след като Мадок и останалите бяха поели към далечния археологически обект, на летището се приземи двумоторен „Бийчкрафт Барън“. Кейси го бе наблюдавала с неголям интерес, докато рулираше по застланата с чакъл писта. По едно време реши, че си заслужава за всеки случай да продиктува на Там опашния номер. Докато чакаше идентификацията, се появи джип за посрещането на единствения пътник от самолета: красива чернокоса жена, която приличаше на Пенелопе Крус. Онова, което привлече вниманието на Кейси, беше облеклото ѝ: носеше лятна камуфлажна униформа с тигрови шарки. Така бяха облечени и мъжете, които слязоха от джипа, за да я посрещнат.

Доколкото Кейси знаеше, в Централна Америка нямаше армия или полицейски сили, които да използват камуфлажни униформи с тигрови шарки. Подобни дрехи се продаваха свободно на пазара и понякога се използваха от разни агенции и групи, които имаха възможност да избират собствените си принадлежности — например ЦРУ.

Самолетът принадлежеше на малка фирма с адрес в Уилмингтън, Делауер, която се смята, както Там я информира, за фасада на Заливния картел от Юкатан. А жената, която приличаше на Пенелопе Крус, беше не кой да е, а сегашният му водач — Изабела Белтран. Тя определено не беше от добрите, но доколкото Там знаеше, нямаше връзки със „Сканоген“.

Въпреки това любопитството на Кейси нарасна. Всички бяха облечени за работа и бързаха. Това беше достатъчно да я накара да научи повече. Извади параболичния микрофон от оборудването си за наблюдение, защото беше решила да подслуша техния разговор. Уредът за подслушване имаше обсег сто метра, но Кейси успя да чуе само няколко думи, преди всички да се качат на джипа и да потеглят.