Дэвид Вуд - Шибалба

Една дума изпъкваше над останалите.

Сuevа.

Пещера.

Спускането беше уморително, но не толкова трудно, колкото Мадок очакваше. Той остави Миранда да се грижи за баща си и се зае да се увери, че въжетата са сигурно наковани за варовика. Не можеха да си позволят никакви грешки толкова далеч от повърхността.

Последните трийсетина метра бяха най-трудни, защото шахтата се стесняваше клаустрофобично между хлъзгавите от влага и мръсотия стени, но долу пещерата се разширяваше в помещение с формата на електрическа крушка. Подът беше покрит с дълбока до глезените кал. Ако маите бяха хвърляли жертвоприношения в шахтата, както каза Бел, вероятно под краката им имаше стотици скелети, натъпкани в утайките. Да не говорим за съкровището от златни бижута. Мадок обаче повече се интересуваше от отвора в задната част на пещерата и едва различимия глиф, изсечен във влажния камък.

Когато всички се спуснаха и Боунс пусна задължителната шега за борба на голи жени в калта, те се насочиха към прохода, който се виеше нагоре с малък наклон в продължение на трийсетина метра, преди да стигне до кръгло, задънено помещение.

Нямаше видими изходи, но бързият оглед показа, че помещението е много повече, отколкото можеше да се види на пръв поглед. То представляваше почти идеален кръг, украсен с няколко високи релефа на познати наглед фигури, седнали на тронове.

— Господарите на Шибалба — каза Бел, потвърждавайки онова, което Мадок вече беше предположил.

— В Града на Сянката имаше десетима господари. — Мадок огледа набързо помещението и преброи фигурите. — А тук са двайсет.

— Това е Залата на съвета на Господарите на смъртта. Тук били подлагани на изпитание поклонниците, които искали да влязат в Къщите на Шибалба. Господарите седели до манекени, създадени да объркват пристигащите молители. Единственият начин да получиш достъп до Къщите бил да поздравиш господарите по име. Също така се опитвали да накарат поклонниците да седнат на пейка, която всъщност била нагорещен камък за готвене.

— Прекрасно — подхвърли Боунс. — И за какво маите са боготворели тези типове?

— За да получат лекарството за болестта на Сянката — рязко каза Миранда. — Предполагам, не си внимавал, когато ти се говори.

Боунс наклони глава настрана.

— Аз обичам да задавам риторични въпроси. Мисля, че ти не внимаваш.

Мадок не обърна внимание на тяхното спречкване и насочи фенерчето и вниманието си към вдлъбнатината под една ниска лавица точно срещу прохода, през който влязоха.

— Това прилича на пейка — каза той.

Той клекна и светна в пространството под нея. Лъчът освети малка кръгла яма. В центъра ѝ беше издигнато типи [29] Конусовидна индианска шатра. — Б. пр. от дърво, а отгоре имаше слой пепел и черни дървени въглища. Той вдигна едно парче дърво, очаквайки донякъде, че ще се разпадне. Остана цяло, но беше леко като корк. Въпреки това беше трудно да се повярва, че е било тук в продължение на стотици години. Може би те не бяха първите, стигнали толкова навътре.

— Това е огнище — реши той и се обърна към Бел. — А сега какво? Легендата казва ли как да издържим изпитанията?

— Имаш предвид, без да ни надхитрят, нали? — каза Боунс.

Бел поклати глава.

— В „Попол Вух“ Хун Хунахпу и Вукуб Хунахпу, бащата и чичото на Героите близнаци, пътуват до Шибалба и фактически се провалят в изпитанията пред Съвета на Господарите. Дори сядат на камъка за готвене и се изгарят, но Господарите им разрешават да влязат в Къщата на Шибалба, защото техният план още от началото бил да ги принесат в жертва по-късно. За Съвета изпитанията са просто шега. По-късно, когато идват Героите близнаци, те изиграват Господарите да разкрият своите имена, а после, когато Господарите им казват да седнат на пейката, просто отказват.

— Не е ли очевидно? — намеси се Миранда. — Тук някъде трябва да има тайна врата. За да я отворим, трябва да разберем кои от тези статуи са истинските Господари на Шибалба.

Мадок обмисля чутото известно време.

— Мисля, че си права. Тук някъде има тайна врата, но не зная дали има някаква дяволия, с която можем да я отворим.

— Какво имаш предвид?

— Помниш ли трите реки в Града на Сянката? Единственият начин да ги преминеш беше чрез пожертвувание. А кучешките отпечатъци водят право до камъка за готвене.

— Какво искаш да кажеш? Че трябва да седнем на пейката?

Мадок вдигна рамене и без да чака друга покана, седна на пейката.