Дэвид Вуд - Шибалба

Здесь есть возможность читать онлайн «Дэвид Вуд - Шибалба» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Шибалба: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Шибалба»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В легендите го наричат Шибалба — мястото на страха!
Мрачно спускане в света на мъртвите
Откриването на съкровище в Юкатан изстрелва бившите флотски тюлени Дейн Мадок и Боунс Боунбрейк да издирват легендарния Град на мъртвите на маите, където се изправят срещу смъртоносни врагове. От древните руини до пълните с опасности джунгли Мадок и Боунс трябва да надхитрят злата змия Бродърхуд, за да намерят приказния град, преди един стар враг да разкрие неговите тайни и да запрати света в мрака.
Ще оцелеят ли при спускането си в Шибалба?
Завладяващ трилър, който те кара да поглъщаш страниците. Предлага библейски мотиви, древни тайни и противни създания. Един съвременен Индиана Джоунс, който е на път да надмине оригинала.
Джереми Робинсън, автор на „Ефектът на близнака“

Шибалба — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Шибалба», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Мадок си помисли, че думите прозвучаха като произволно предположение, а Боунс само сви рамене.

— За разнообразие е близо до място, където може да се купи бира.

— Предполагам няма да е първият път, когато намираме нещо, скрито на видно място — въздъхна Мадок. — Добре, Джими. Прати ми джипиес координатите на другите три места. За всеки случай.

— Ще ги имаш. — Електронно пиукане възвести края на обаждането по Скайп, но лидарното изображение остана на екрана.

Мадок се обърна към Бел.

— И така, какво можем да очакваме в Шибалба? Други изпитания?

Бел кимна.

— Шибалба означава буквално „място на страха“. Героите близнаци трябвало да минат през шест „къщи“, всяка от които, изглежда, отговаря на един от първичните страхове. Тъмната къща. Къщата на остриетата. Къщата на тръпката. И нещо, наречено Къщата на студа, която, казват, била пълна с мраз, пронизващ до костите, и трополяща градушка. Има и Къща на ягуара, Къща на прилепите и Гореща къща. И това само за да стигнеш до района в Шибалба, където пребивават Господарите на смъртта.

— Така. Значи много възможности да те убият. И то като не броим насекомите, змиите и тропическите болести. Плюс трийсетметрово спускане в още неизследвана отвесна шахта. — Той погледна многозначително към Ейнджъл. — Не вярвам, че мога да убедя някого да остане тук, където е безопасно.

С напълно безизразно лице Боунс понечи да вдигне ръка, но Ейнджъл го плесна да я свали.

— Не, Мадок, нямаш никакъв шанс — каза твърдо тя. — Освен това, ако опитът ме е научил на нещо, то е, че съм в по-голяма безопасност, когато съм с теб.

Мадок се надяваше, че е права.

23

Ектор Канул не намали, докато пресичаше кръстовището, където планинският път се срещаше с магистралата. Пътят беше блокиран от кола на хондураската полиция и той нямаше никакво желание да привлича вниманието на полицая, който седеше вътре. Вместо това продължи още километър и половина, преди да слезе от пътя. Земята беше още мека от скорошните проливни дъждове, така че можеше да заседне и с 4x4 задвижване, но това беше най-малката му тревога.

Родриго беше изчезнал. Ектор разчиташе на алчността на стария мародер на гробове като по-силен от страха подтик, но очевидно го беше разбрал погрешно. Сега щеше да се наложи да го направи по трудния начин.

Той слезе, взе малката раничка с храна и вода и мачетето и влезе в гората. Във въздуха се усещаше лека миризма на пушек — напомняне за огъня, който унищожи планинското село Опалака — родното място на Родриго. Правителството наричаше случилото се „нещастна случайност“, горски пожар, причинен от живите въглени на оставен без надзор кухненски огън. Как пламъците са запалили напълно подгизналата растителност — по този въпрос управляващите не можеха да дадат обяснение, но районът беше отцепен в очакване на предстоящото разследване.

Листакът беше гъст, но гъвкав, позволявайки на човек да мине, без да се налага да го сече. Ако се беше заел да изсича пътека, щеше да напредва по-бързо, но и да вдига повече шум. И ако полицията решеше да проучи сякаш изоставената край пътя кола, не искаше да знаят накъде беше поел. След около петнайсетина минути попадна на нещо, което приличаше на животинска пътека, виеща се из джунглата. Той започна внимателно да я проучва, докато не откри отличителната форма на отпечатък от ток на ботуш. На лицето му се изписа доволна усмивка.

Нямаше гаранция, че отпечатъкът е от Родриго или неговия съперник Диего, но Ектор беше уверен, че и двамата мъже са ползвали тази пътека в някакъв етап на търсенето на съкровища и маянски реликви, които да продават на черния пазар.

Той пое предпазливо надолу по пътеката, като постепенно навлизаше все по-дълбоко в гората, проучвайки други пътеки и разклонения. Тук-там намираше следи от разкопки и дори камъни от стените на древните маянски жилища. Въпреки тези привидни успехи безплодността на издирването му нарастваше с всяко ново „откритие“.

След като за кратко се беше появил, Ел Гия щеше отново да изчезне в джунглата. Проклятието — maladiciôn de la sombra — отново щеше да потъне в дрямка може би за десетилетия или дори векове в очакване да бъде отново открито от поредната безпомощна жертва, която пак ще отприщи ужасната болест.

Ектор погледна часовника си. Вече минаваше обяд. Той въздъхна, заби мачетето в меката земя и свали раницата от гърба си. Беше гладен, но храната не беше най-важното. Извади сателитния телефон, набра номера на Изабела и точно натисна бутона за набиране, когато зърна нещо само на няколко крачки нагоре по пътеката. Все още притискащ телефона към ухото си, той тръгна да провери какво е това.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Шибалба»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Шибалба» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Шибалба»

Обсуждение, отзывы о книге «Шибалба» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x